Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

В душата на Блустоун се появи гняв. Гневът на цивилизован бял човек срещу източен варварин. Као Белоокия го усети и се стегна, готов за светкавична намеса. Англичанинът беше едър, но мек, един удар щеше да е напълно достатъчен.

Чен Ю си даде ясна сметка какво става в душата на Блустоун, изчака няколко изпълнени с напрежение секунди, после направи скрит знак с ръка. Као Белоокия се отпусна.

— Контролирате поведението си почти като китаец — похвали Блустоун той. — Поне този урок сте усвоил добре — очите му се забиха като свредели в лицето на англичанина. — Питам се дали ще усвоите и другия урок?

— Мейрък… — промърмори с дрезгав глас Блустоун. — Добре, няма да го подценявам…

— Запомнете добре своите думи, тайпан — леко изви глава Чен Ю. — Защото излезете ли от тази врата, никой вече няма да ви ги припомня.

— Скоро ще поема управлението на „Интер-Ейша“ — успя да се овладее Блустоун. — Това пък е нещо, което вие трябва да запомните! Само тази новина ще бъде достатъчна, за да извади Джейк Мейрък от релсите!

— Дано — кимна Чен Ю. — Значи нещата са ясни: „Интер-Ейша“ за вас, „Кам Сан“ — за мен. — Господи, колко е алчен, каза си дребният китаец. Алчността го заслепява и никога няма да разбере къде се крие истинската власт. Като всички „гуай-лох“, и тоя дебелак ламти затова, което блести, вместо да се огледа за другото — скритото и наистина ценното…

— Равноправни партньори, така ли? — усмихна се Блустоун. — Делим честно на две… — Вътре в себе си беше убеден, че може да прояви щедрост. Просто защото по-тлъстото парче оставаше за него.

— Точно така, тайпан — кимна Чен. „Какъв глупак, рече си той. Без мен шансовете му да поеме контрола над «Интер-Ейша» са не по-големи от шансовете на всеки просяк по улиците на Хонконг. Нали аз бях този, който накара главния счетоводител на «Саут-ейша» да отмъкне парите на корпорацията? Нали аз бях този, който откри изпепеляващата му страст към комара? После вече не беше трудно — просто го свързах с моите хора. Те му подхвърлиха една-две скрити заплахи — глупакът имаше жена и деца… Операцията беше изпълнена като по вода. Блустоун ще получи своите петдесет и един процента и ще бъде доволен. Какъв глупак, Господи! Държи света в шепата си, но не може да го осъзнае!“

— Но преди това трябва да получа пълна информация за проекта „Кам Сан“ — напомни Блустоун. За тази информация плаче генерал Даниела Воркута, аз трябва да направя всичко възможно, за да й я предоставя. Чен Ю няма представа за връзката ми с Москва и нещата трябва да останат такива, каквито са. Научи ли, че съм главният резидент на КГБ в Хонконг, той положително ще прекъсне всякакви контакти с мен.

— Бъдете спокоен — усмихна се Чен Ю. — Ще узнаете тайните на „Кам Сан“ в момента, в който ги узная и аз.

— И двамата искаме унищожението на Андрю Сойър — въздъхна Блустоун. — Ликвидираме ли „Сойър & синове“, компанията „Файв стар пасифик“ ще стане най-могъщата търговска къща с прозападна насоченост в цял Хонконг!

Но аз искам много повече, каза си Чен Ю. Гледам по-надалеч от Хонконг, по-надалеч дори от Азия. Умът ми обхваща хоризонти, които нито един китаец преди мен не е сънувал дори… И ще достигна тези хоризонти именно благодарение на „Кам Сан“.

„Питам се как ли ще реагира този «гуай-лох», ако по някакъв начин разбере кой всъщност съм аз и с какво съм се занимавал през всичките тези години след войната.“ Напуши го смях. Войната промени посоката на моя път. По ирония на съдбата именно войната, която донесе толкова нещастия на Китай, започна да гради моето бъдеще. Макар че изобщо не бях там, сред изтерзаните си сънародници…

Горещото желание на Блустоун да види Сойър разорен и съсипан му пречи да анализира моите мотиви. И слава Богу. Той иска да вярва, че ще получи от мен всичко, което му е необходимо. И наистина вярва. Прекрасно, от това загуба нямам…

— Е, добре — въздъхна Чен Ю. — Всички механизми са задействани. „Саут-ейша“ ще се срине до няколко дни. Ние ще продължим да изкупуваме акциите на „Интер-Ейша“, особено след като цената на борсата се понижи. В края на операцията ще се окажем собственици на „юн-хюн“… — Изправи се и добави: — За момента не можем да направим нищо повече… — на лицето му се появи любезна усмивка. — Ще приемете ли поканата ми да вечеряме заедно, тайпан?

— Разбира се — отвърна Блустоун. — С удоволствие.

Сенките се сгъстяваха. Трите черни гарвана се събраха в края на безупречно подстриганата полянка. Минаха край два дълги мерцедеса, Микио шепнешком разказа тяхната история: това са личните лимузини на Хиге Моро, подсилени с 2-сантиметрова броня и вградени контейнери със сълзотворен газ. Всичко това е било извършено нелегално, разбира се, но кой би могъл да го предотврати? Най-малко от всички това беше полицията…