Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Докато с издигането на Андрю Сойър на поста тайпан компанията щеше да бъде обречена на разруха. Това беше твърдото убеждение на Чен Ю. И той вложи цялата си енергия в нелеката задача да убеди Бартън Сойър в неспособността на собствения му син.

Планът му беше прост, но ефикасен. Направи така, че да запознае Андрю с дъщерята на Джиу Кси-мин. Играта беше интересна, тъй като този човек беше водач на профсъюза, в който членуваха седемдесет процента от работниците и служителите на „Сойър & синове“. Следователно Бартън Сойър беше принуден да се съобразява с мнението му.

Ясно беше какво ще стане, ако Андрю проявеше глупостта да се свърже с момичето. Защото едно е синът на някой могъщ тайпан да посещава публични домове и да задоволява мъжките си нужди с жриците на любовта там, дори те да са китайки, но съвсем друго — да се срещаш открито с момиче от почтено китайско семейство без сериозни брачни намерения.

Това беше най-важният изпит в живота на Андрю Сойър и той се провали. Най-голямата дъщеря на Джиу Кси-мин наистина беше прекрасно цвете — Чен Ю я избра след дълъг и внимателен подбор. Лицето й беше толкова красиво и пламенно, че дори слепец би хлътнал по нея.

Всичко вървеше по план, но изведнъж на сцената се появи Ши Зи-лин. Изпаднал в безизходица, Андрю Сойър беше потърсил съвета му, а Чен Ю не успя навреме да усети този ход. И Ши Зи-лин му беше помогнал. Провеждайки тайни преговори с бащата на момичето, той беше успял да го измъкне от капана още преди Чен Ю да съобщи на тайпана тъжната новина за глупостта на сина му. Изведнъж се оказа, че няма нищо за съобщаване, а Ши Зи-лин започна да се отнася към Андрю с уважението, което се полага на бъдещ тайпан.

Чен Ю така и не разбра какво точно е получил Ши Зи-лин за тази услуга, но то във всички случаи е било нещо важно, тъй като и услугата беше такава.

Във всеки случай пътищата на Чен Ю към президентския стол бяха отрязани завинаги. Той никога нямаше да бъде тайпан, а Ши Зи-лин започна да действа така, че и пълномощията му в компанията рязко намаляха. Принуди се да напусне.

— Да внимавам, значи… — повтори като ехо Блустоун и върна мислите му в действителността. — Така казваше и баба ми… Никога не забравях да си взема шалчето при поредната от зимните си разходки…

— Но увивахте ли го около шията си? — пожела да узнае Чен Ю и скръсти ръце върху малкото си коремче. — Чаках дълго своето отмъщение. Нима предлагате да повярвам на приказките, че всичко е наред?

— Но какво може да се обърка, особено сега? — изви вежди Блустоун. — Старецът е мъртъв, синът му Джейк Мейрък се запиля Бог знае къде, Тцун-Трите клетви трепери от страх пред заплахата от поглъщане на компанията си. С помощта на Неон Чоу ние имаме пряк достъп до „юн-хюн“. Единственият тайпан, от когото бихме могли да се страхуваме, е Т. И. Чун, но аз сключих договор с него. — Ръцете му се разпериха в многозначителен жест — „какво повече искаш“?

Т. И. Чун, въздъхна в себе си Чен Ю. Искаш да го подчиниш на волята си точно по начина, по който се надяваш да отнемеш и моята власт… Но ти не можеш да се сравняваш с мен, тайпан. Погрижих се да ти покажа само малка частица от своята власт. Но ако можеш да я видиш цялата, положително ще ослепееш.

— Мейрък наистина изчезна, но лично аз не виждам в това повод за ликуване — каза на глас той. — На практика е обратното: този факт ме притеснява.

— И трябва да внимаваме, а? — шеговито подхвърли Блустоун.

— Точно така, тайпан — мрачно кимна Чен Ю, без да обръща внимание на тона му. Вътре в себе си скръцна със зъби и си обеща един ден да постави на мястото му този нахален „гуай-лох“. — Джейк Мейрък е избора на Ши Зи-лин. Негов избраник за поста Джуан. Това нищо ли не означава според вас?

— Една куха титла и нищо повече — сви рамене Блустоун.

— Нима трябва да ви напомням, че в Китай кухи титли няма, тайпан? — вдигна вежди Чен Ю, успял да овладее гнева си. — Джейк е получил тази титла от баща си, а той беше всичко друго, но не и глупак. Ако мислите по друг начин, значи сте на погрешен път.

— Аз няма защо да се страхувам от Джейк Мейрък — поклати глава Блустоун, помислил си за Неон Чоу и отличната й позиция в центъра на „юн-хюн“.

Чен Ю скочи на крака и пристъпи към стола на Блустоун с такава бързина, че англичанинът нямаше време дори да се обърне. Устата на Блустоун изведнъж пресъхна под острия поглед на тези черни и хищни очи.

— Сега сте в съюз с мен! — прошепна заплашително Чен Ю. Думите му бяха тежки и остри като катана, напоени със смъртна заплаха. — Нямам никакво намерение да търпя прояви на глупост! В миналото вече си позволихте да подцените Джейк Мейрък, но виждам, че не сте си направили съответните изводи. Ако не можете да се учите от собствените си грешки, аз нямам работа с вас!