Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Ето, това чакаше да чуе Као Белоокия. Извърна глава към дребничкия мъж и го огледа с алчност, която той, дори да беше забелязал, едва ли можеше да разбере.

— Но ако Сойър или Трите клетви усетят какво става, преди да сме изкупили достатъчно акции, нещата ще станат трудни за нас…

Блустоун слушаше внимателно думите на третия присъстващ в стаята. Беше китаец, годините му можеха да бъдат както петдесет, така и седемдесет и пет. Кожата на лицето му беше гладка, загрозяваше я единствено бял отвесен белег в ъгъла на устата, който му придаваше навъсено изражение. Но въпреки белега той беше красив мъж. Очите му бяха ясни като на младеж, без следа от хода на времето. От тялото му се излъчваше скрита енергия, която го правеше опасен. Никой не му се противопоставяше открито, ако не бе абсолютно сигурен в правотата си. Защото Чен Ю беше известен като безпощаден враг.

— Операцията навлиза в критичната си фаза — продължи той. — Затова съм длъжен да повторя — оттук нататък нямаме право да грешим. Козовете ни в най-добрия случай могат да се нарекат крехки… В този момент обаче те ни дават съкрушително предимство над „юн-хюн“ и ние трябва да го задържим на всяка цена.

Блустоун бавно се надигна от простия дървен стол. Държеше да демонстрира високия си ръст на всяка цена, особено пред този дребен китаец. Макар да беше известен със своя безскрупулен прагматизъм, Блустоун неизменно се чувстваше неудобно в присъствието на Чен Ю. Защото беше свикнал да има пълен контрол над хората си, но с този човек това беше изключено.

Блустоун не беше срещал човек с по-голяма власт от Чен Ю. Малко след като се запозна с него, той научи, че нито грам опиум не влиза или излиза от Хонконг без предварително съгласуване с Чен Ю. Какво бих сторил с такава огромна мрежа, завистливо въздъхна той. Но как да се възползвам от него? Искам всичко, което е негово притежание, сега остава да открия начин да го получа!

На лицето му се появи усмивка, натежала от фалшива сърдечност.

— Няма причини да сте мрачен, приятелю. Изправени сме на прага на голяма победа — Пръстите му се свиха в юмрук. — Почти усещам как примката се свива около шията на онзи мръсник Сойър! Не се страхувайте, Чен Ю!

Као Белоокия се усмихна в мрака. Никой не можеше да забележи тая усмивка, още по-малко пък да разбере смисъла й. Защото именно Чен Ю го беше обучавал за секретната мисия в лагера на сър Джон Блустоун.

— Не се страхувам — отвърна китаецът с белега. — Искам само да внимавате — спря очи върху високата фигура на англичанина и скрито въздъхна. Никога, дори и в най-волните си фантазии, но беше вярвал, че ще влезе в съюз с „гуай-лох“.

Но този съюз се градеше върху омраза. И двамата, всеки по свои причини, ненавиждаха Андрю Сойър като смъртта. Някога, преди много години, Чен Ю изпълняваше длъжността „компрадор“, т.е. доверено лице и дясна ръка на Бартън Сойър. Бащата на Андрю имаше изключителни качества на бизнесмен, благодарение на тях „Сойър & синове“ се превърна в една от най-стабилните търговски къщи на Хонконг. Немалка роля в това начинание изигра и един друг китаец — Ши Зи-лин.

Чен Ю стисна зъби пред силата на спомените. Ако не беше Ши Зи-лин, той с положителност щеше да стане тайпан на „Сойър & синове“. Но Ши Зи-лин и Андрю Сойър му измъкнаха това, което по право му принадлежеше. Преди появата на Ши Зи-лин Андрю Сойър беше пълен некадърник, с никакви шансове да наследи поста на баща си.

Името на компанията беше пълна заблуда. Преди да умре, жената на Бартън Сойър го беше дарила с трима синове. Първият загина при катастрофа с кораб, последният беше ненормален и небето милостиво го прибра още преди да е навършил пет.

Така остана единствено Андрю и мечтата на възрастния тайпан да изгради наследствена империя рухна. Отбелязал факта, че Андрю не е в състояние да понесе на плещите си отговорността за огромната фирма, Чен Ю отиде при своя тайпан и му предложи алтернатива.

— Ако нямах синове, компанията положително щеше да остане на теб — каза Бартън Сойър.

— Мисля единствено за бъдещето й, тайпан — беше отвърнал Чен Ю.

— Зная, сигурен съм, че е така.

Но Чен Ю мислеше и за себе си. Най-голямото му желание беше да стане тайпан. След като беше прекарал години в подножието на трона, след като беше давал ценни съвети на собственика на могъщата компания, той вече не се задоволяваше с поста на компрадор. Мечтата му беше не само да поеме ръководството на „Сойър & синове“, но и да я превърне в изцяло азиатска компания. Беше убеден, че това е единственият начин да се бори за званието „имперска компания“ — звание, което по традиция получаваше най-могъщата търговска къща на Хонконг.