Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Блис беше толкова различна от тези жрици на новото време, че оставяше главозамайващо впечатление. За пръв път в живота си Пок срещаше такава сила у една подчертано женствена красавица.

Седнала срещу него, Блис ясно улови промяната в отношението му, но все още не беше в състояние да определи на какво се дължи тя. Част от съзнанието й бавно се потопи в „да-хей“, могъщото й „ки“ се понесе над прозрачните вълни на Южнокитайско море. Гребените им проблясваха на лунната светлина, далечното боботене на корабни машини се смесваше с тръбните призиви на мъжките китове.

Ядосана, че позволява подобни отклонения на вниманието си, тя стисна зъби и направи опит да се концентрира в „да-хей“. Даваше си ясна сметка, че ако иска да научи името на жената, която беше проследила Джейк и знаеше (неизвестно откъде) за предстоящата му среща с Ши Зи-лин, тя трябва да бъде концентрирана докрай. Пок Голямата стрида съвсем не е обикновен контрабандист на маково семе, а умен и съобразителен търговец. Без съмнение щеше да поиска нещо срещу услугата, а Блис искаше да определи цената му още преди да бъде назована, за да може да бъде на висота. С такъв опитен търговец друг начин на поведение няма…

— Изглежда сменяш самоличността си с лекотата, с която се преобличаш — подхвърли небрежно тя.

— Нищо особено — усмихна се Пок. — Малко умения, без никакъв талант… А когато живея няколко живота, без съмнение ще получа и повече любов…

Значи това са желанията му, въздъхна в себе си Блис. Иска мен.

— Предполагам, че тази игра може да бъде и опасна — продължи в същата посока тя. — Превъплъщенията често водят до усложнения, нали?

— Може би това е една от причините да водя този начин на живот — сви рамене той. — Свикнал съм на риска, без него животът ми се струва безсолен… Вероятно това се дължи на дейността ми като контрабандист…

— Защо тогава не опреш дулото на револвера до челото си и не поиграеш на руска рулетка? — попита тя.

— И това съм правил — засмя се Пок Голямата стрида. — За бас. Така спечелих една от лодките си… Много е лесно.

— Да поговорим за жената, която открадна този опал — погледна го в очите Блис.

— Ще ми го върнеш ли? — попита невинно той.

Тя плъзна блестящия камък по покривката.

— Беше моя любовница — започна Пок. — Изгоних я, когато разбрах, че се среща с някакъв комунистически агент от континента.

— Била е шпионка?

— Да.

Очите й бавно изгубиха фокус, нощта избледня и се превърна в ден, блестящата лунна пътека я водеше право към дълбините на „да-хей“. Не сега! Почти съм на път да успея! Странните крясъци на морските обитатели се смесиха с лунните лъчи, светлината стана ослепителна, после се превърна в глас. Глас, който я викаше…

— Той идва, Блис… Той идва…

Кой идва, за Бога?

— Едва, Блис, всеки момент ще е тук…

Пок Голямата стрида се извърна към вратата, пръчиците за хранене паднаха от ръцете му. Направи опит да се изправи, а Блис остана закована на мястото си, потънала в неземните гласове на „да-хей“. Устата му се отвори:

— Нека Боговете са ми свидетели, но…

После проехтяха изстрелите. Един, два, три, четири, пет, шест!… С глух тътен куршумите попадаха в целта.

В нощта пламтяха огньове. Там, във Великата пустош. Зад черепа на Йън Макена. Зелената муха монотонно се блъскаше в изцъкленото око на озлочестеното момче, равнодушно насочено към небето. Едновременно с това към пустинята, към невинно пролятата кръв, към неспирния ход на Времето… Всичко това се случи в нощта, в която Йън Макена полудя.

Камбанките предупредително звъннаха, но Макена отказа да им повярва, отказа да поеме отговорността за опасното положение, в което беше изпаднал. Предпочиташе да вярва, че е обладан от чудодейни сили благодарение на магическите огньове в пустинята, на монотонните религиозни псалми, наситени с примитивизъм…

Мръсните аборигени, рече си той. Мръсните аборигени искат смъртта му, държат да платила греховете си, за престъплението срещу природата… Аборигени, китайци — все едно. Макена отдавна беше престанал да прави разлика между тях. Те се бяха слели в представите му, бяха се обединили в огромна фигура — мрачна и заплашителна, която протяга ръце да го стисне за гърлото, да го лиши от мъжествеността…

Изтерзаното съзнание търси отдушник, оглежда се за най-скорошното превъплъщение на тази заплаха. И обикновено го намира.

В случая заплахата се казваше Пок Голямата стрида. Йън Макена тръгна да го търси. Не пропусна нито едно от заведенията на Вая Чай, в едно от кафенетата му припомниха, че Пок обикновено вечеря в „Стар хаус“…