Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Когато надникна отново, Йе вече го нямаше. Симбал изруга, остави питието си на перваза и изскочи на терасата. Светлини и сенки, оглушителна музика. Двойки кършеха снаги в такт със сочния глас на Нона Хендерсън, която пееше топъл, натежал от възбуда фънк.

Започна да си пробива път сред навалицата и мина на сантиметри от Йе Бегача, който се беше навел над парапета и гледаше надолу. Симбал спря и стори същото, очите му моментално откриха Бенет на по-широката тераса.

Вътре момичето с червените коси беше вдигнало мексиканската пола високо над главата си, към него пристъпваха трима латиноамериканци с хищни погледи, потта от лицата им сякаш канеше по костюмите „Армани“ за по хиляда долара и се смесваше с мазната им възбуда.

Яйцевидна коктейлна масичка беше разчистена от кристалната посуда, ароматизираните свещи и вазите с цветя, подредени в японски стил. Около нея бяха коленичили четири двойки, които се редуваха да смъркат бялата пудра върху плота, подавайки си дълга златиста сламка.

Исусе, въздъхна Симбал и побърза да се отдалечи. На тая сцена май само Месалина й липсва!

На спираловидната стълба се сблъска с някакъв мъжага, на чиито гърди имаше повече злато, отколкото косми. Беше очевидно пиян или дрогиран, а може би и двете едновременно. Симбал употреби доста усилия, докато насочи вниманието му към яйцевидната масичка. Плъзна се край парапета и затича надолу. Какво стана с шпионина Бенет? Нима го е засякъл? Това означава, че без съмнение го е познал. В главата му изплуваха два реда от досието на Бенет, нанесени от ръката на професионален психоаналитик. Там дебело се подчертаваше, че Едуард Бенет притежава невероятно силна зрителна памет. Което означаваше, че ако е зърнал Симбал дори за миг, той без съмнение го е познал.

Симбал спря поглед върху лицето на шпионина вудуист в момента, в който „Токин хедс“ започнаха протяжна балада за някакъв убиец-психопат. Кубинеца също го беше засякъл и препречваше пътя му към изхода в компанията на някаква млада мексиканка. От изражението в очите му беше разбрал, че някое зъбно колело на машината е безнадеждно повредено.

Симбал се насочи към тях. Двамата си разменяха разгорещени реплики и дори викаха. Но Симбал не чу нито дума, тъй като гласът на Дейвид Бауи заглушаваше всичко.

Бенет посегна пръв. Кубинеца се гмурна в краката му, но онзи успя да го тресне с лакът в ребрата, после огромният му юмрук потъна в скулата на латиноамериканеца.

Гато де Роза се олюля, а Бенет хвана за ръка мексиканката и я задърпа към изхода. Симбал подхвана Кубинеца, миг преди тялото му да се просне на пода. Онзи тръсна глава, очите му бяха замаяни.

— Мартин!

— Ти ли си, хубавецо?

— Аз съм. По всичко личи, че напоследък Бенет е доста изнервен, а?

— Пипнал е Мария. Тя е една от местните ми информаторки — Кубинеца избърса лицето си с носна кърпичка и я погледна така, сякаш за пръв път виждаше собствената си кръв. — По дяволите!

— Ела да го пипнем това копеле — предложи Симбал.

— Ти по-добре си налягай парцалите, хубавецо! — изръмжа Кубинеца. — Нали ти казах, че държи мой човек?

Разноцветните светлини на прожекторите приличаха на фалшиви усмивки. Гато де Роза попи кръвта от разбитите си устни с измачканата кърпичка, а в това време асансьорът правеше всичко възможно да им пукне тъпанчетата.

— Никой не си е позволявал подобно отношение с мен! — изръмжа заплашително Кубинеца. Изглеждаше дълбоко разстроен от публично поруганата си чест. — Кучи син!

— Какво ти каза?

— Какво ми каза, какво ми каза! — раздразнено изръмжа онзи. — Пита ме защо свинята Тони Симбал си завира зурлата в задника му! Аз му рекох, че има халюцинации, а той отвърна: „Свинята Симбал е тук и аз прекрасно знам какво търси. Шибаното копеле е гаден терминатор!“

— Не понасям подобен речник! — ядосано повиши тон Симбал.

— Я не се прави на луд, хубавецо!

Най-сетне стигнаха на приземния етаж и вратите на асансьора изсъскаха. Симбал понечи да тръгне към изхода, но Кубинеца го спря:

— Насам, човече…

Използваха задния изход, прекосявайки малка тревна площ по каменна, осветена със синкави лампички пътечка. В мрака шумоляха листата на невидими палми, милиони мушици бързаха да се самоубият в нагорещените сфери на изкуственото осветление.

Пред очите им се появи пристан за яхти — едно от най-горещо рекламираните преимущества на луксозните апартаменти в блестящия небостъргач, което се пробутваше на евентуалните купувачи в комплект с професионалните тенис кортове.