Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

— Това място направо вони на мангизи — отбеляза Симбал.

— Проектирани са още три такива кули — изсумтя Мартин Хуанито Гато де Роза. — Ако не са мангизите, които Мако и дружките му изсипват с камиони тук, градът отдавна да сее превърнал в ръждясал скелет. Бизнесът с недвижими имоти смърди от години. Построили сме толкова много луксозни апартаменти, че вече ни излизат през задника!

— Сигурен ли си, че Бенет ще се появи? — попита Симбал.

— В Маями нищо не е сигурно, хубавецо — изръмжа Кубинеца. — Излишно е да ти го напомням.

Двойните врати в дъното се отвориха. Симбал и друг път беше попадал в палати, но този наистина надминаваше всичко, видяно досега. Цялата южна стена на дневната, която по приблизителните му изчисления беше дълга най-малко двадесет и пет метра, се заемаше от остъклен панел. Гледката към Крайбрежната магистрала и блестящите като скъпоценни камъни островчета в морето беше наистина възхитителна. Вдясно се издигаха сияещите с разноцветни светлини грамади на луксозните хотели.

В източната част на огромното помещение се намираше елегантно извитата стълба към горния етаж. Всяко от стъпалата й имаше дискретно вградено пулсиращо осветление, което придаваше на конструкцията вид на коледна елха.

Помещението беше запълнено от скъпи кожени дивани и огромни фотьойли с дълбоки седалки, в които човек неизбежно се стопява и изглежда напълно беззащитен. Стените бяха покрити с копринени тапети в пясъчен цвят, върху тях с небрежна артистичност бяха пръснати абстрактни картини, в които преобладаваха розовото и зеленото. В ъглите имаше широки каиши с различни тропически растения — най-вече палми и папрати. Между две фалшиви византийски колони беше опънат хамак от истински кълчища, в него се беше проснала огромна манекенка с гротескни по своята пищност пропорции.

Тук и на иранския шах свят ще му се завие, рече си Симбал. Отдели се от Кубинеца и започна да си пробива път сред тълпата. Рок музиката беше оглушителна. Съставът „Полиция“, отгатна Симбал и неволно се ухили.

Мъжете с торбести ленени сака и копринени якета бяха в изобилие, всеки беше запретнал ръкави над мургави ръце и се пъчеше с тениската отдолу. Пресвети Боже, въздъхна в себе си Симбал. Дали пък не съм попаднал на снимки от телевизионната поредица „Пороците на Маями“?

Започна да се изкачва по спираловидната стълба, която се оказа толкова тясна, че разминаването му с някаква мадама в копринен халат и чаша мартини в ръка се превърна в истинско приключение. За момент изпита чувството, че мадамата ще го помоли да я оправи веднага, на място. Но тя само облиза влажните си устни и прошепна:

— Непременно ще се видим по-късно…

Безупречно излъсканият златист паркет на горния етаж беше покрит почти изцяло с дебел 5 сантиметра килим с цвят на прегорял каймак. Пред подобен разкош човек неволно иска да свали обувките си и да стъпи бос върху меката, гальовна дори на вид материя. Точно като младото момиче с дълга червена коса, което моментално привлече вниманието на Симбал. Високо вдигнала полите на дългата си мексиканска пола, мадамата му даде възможност да огледа не само гъвкавите й бедра, но и най-миниатюрните бикини, които някога беше виждал. Гъсталакът от нежни косъмчета, сред които се гушеха бикините и привличаше като магнит погледите на мъжете в помещението.

Симбал се огледа, пристъпи към подвижния бар и помоли за водка „Абсолют“ с лед. Отпи глътка от изпотената чаша и тръгна на малка разходка.

Тук, горе, също имаше тераса. Не толкова широка като онази долу, но напълно достатъчна. Симбал пристъпи до стъклото и хвърли разсеян поглед към моторните лодки, които лениво кръстосваха водите на залива. В средата му се издигаше миниатюрно ненаселено островче. Някой се беше сетил да го освети дискретно, но достатъчно ярко. Така буйната тропическа растителност можеше да се наблюдава по всяко време на денонощието.

Очите му доловиха някакво, движение, под разноцветните отблясъци на лампите се очерта плоско лице с познати черти. Да, грешка нямаше — това наистина беше Йе „Бегача“, главният човек на „Дикуи“ в Ню Йорк и твърд защитник на Алън Тюн във високите ешелони на организацията. Но с кого разговаряше?

Симбал направи няколко небрежни крачки нататък и изведнъж се закова на място. Бенет! Шпионинът вудуист в плът и кръв! Симбал внимателно го огледа, после побърза да се дръпне в сянката. От вътрешността на апартамента изригна оглушителен смях, Бенет неволно погледна натам.