Ерик Лустбадер - Наследникът (Част II)

Фунг Скелета я изчака да свърши, после леко поклати глава:

— Вече зная защо си тук… Нямаш никакво намерение да ми продаваш купища австралийски опали, интересува те единствено този…

— Познаваш ли въпросната млада жена?

Фунг Скелета се отдели от парапета и бавно тръгна към носа. Блис го последва Плаващият град бавно се пробуждаше. Тук-там пламтяха огньове, деца се гонеха от палуба на палуба, увеселителни лодки бавно се насочваха към дървените пристани, от открито море пристигаха тежко натоварени джонки, други тръгваха на път… Далеч на запад се очертаваше тънкият силует на полицейски катер, който патрулираше изхода на пристанището, движейки се бавно като сита акула…

— Някъде там се крие огромно съкровище — промълви Фунг. — Толкова огромно, че смущава съня на купища хора… Понякога си мисля, че сред тях има достатъчно отчаяни смелчаци, които са готови на всичко, за да го докопат… Ти как мислиш?

— Мисля, че всяка минута се ражда по един глупак — отвърна Блис.

Настъпи кратка, натежала от напрежение тишина, после Фунг Скелета избухна в оглушителен смях. Капитанът на лодката стреснато вдигна глава от картата пред себе си, видя, че всичко е наред, и отново се залови за работа.

— Едно време мислех, че глупаци са само „лох фаан“ — противните „чуждестранни дяволи“. — Пръстите му завъртяха опала, гладките му стени проблеснаха с ослепителни алени пламъчета. — Разбира се, сега вече не мисля така. Просто защото остарях и помъдрях…

— Отговорът на въпроса ти е положителен… Да, действително познавам младата жена, от която е взел камъка Джейк… Този камък е мой. Тя го получи при… хм… нека ги наречем деликатни обстоятелства…

— Надявам се, че го е заслужила — отвърна Блис.

Фунг Скелета се усмихна.

— Никоя жена не може да заслужи подобен камък. Ще ме разбереш, ако имаш някакво понятие от опали…

— Защо го е преследвала?

Фунг Скелета извърна глава към морето. Очите му по навик проследиха движението на полицейския катер.

— Може би по същата причина, поради която открадна този камък от мен…

Отговорът му прозвуча глухо и някак отдалеч.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя изгаряше от желание да го направи. Знаеше какво ще й се случи, но въпреки това не се отказваше. Не я убих, само защото Джейк ме изпревари…

— Тя не е била луда — поклати глава Блис. — Джейк несъмнено би забелязал това.

— Тогава трябва да имаш друго обяснение — извърна се да я погледне Фунг.

— Тя не е била глупачка — продължи Блис. — Напротив — била е достатъчно умна, за да накара Джейк да закъснее за срещата с баща си… С цел да разчисти пътя на хората, които убиха Ши Зи-лин…

Фунг Скелета отмести очи от лицето на Блис и ги насочи към блестящия камък в дланта си.

— Защо имам чувството, че знаеш защо ми открадна този камък? — тихо попита той.

— Имам известни предположения — призна Блис, потръпнала от могъщото въздействие на „да-хей“. — Според мен е знаела цената на този камък и е решила да рискува…

— Но е знаела и друго — че ще я намеря и ликвидирам — изтъкна Фунг.

— Значи е възнамерявала да напусне Хонконг…

— А Джейк й попречи…

— Да.

Очите на Фунг Скелета внимателно опипаха лицето на Блис. Даваше си сметка, че тази жена е изключително умна, но все още не можеше да определи докъде се простира този ум.

— Имам сведения, че се е виждала с друг мъж, докато… докато живееше в дома ми — тихо подхвърли той.

— Знаеш ли кой е той?

Фунг хвърли поглед на часовника си и отлепи гръб от парапета.

— Съжалявам, но ще закъснея за една среща, която не мога да пропусна… Искаш ли да се срещнем довечера за вечеря?

— Къде?

— Обикновено ходя в „Стар хаус“, знаеш ли го?

— На Козуей Бейс? Да, зная го…

— В осем часа? — попита Фунг и направи знак на Малаеца.

Блис се запита дали ще има още полза от този мъж. Видя лицето му, прочете мислите в душата му — това стана още в първите минути, след като стъпи на палубата. Веднага усети похотта му, но друг избор май нямаше… Той е единствената връзка с тайнствената жена, която беше проследила Джейк.

— Добре — сви рамене тя. — В осем часа.

Бурята настигна Ки-лин малко след като прекоси южната граница. Това вероятно би станало по-рано, но тя реши да се придържа към съвета, който й даде на раздяла старият доктор от Джиао Жуан-ху: Не забравяй реките, които текат към морето… Избираше пътя си така, че да използва прикритието на големите дървета, издигащи се от двете страни на широката и мътна река, която прорязваше платото.