Андрю Пайпър: Демонологът

— Страхотни дрешки, професоре.

Завъртам се и я откривам да стои на сантиметри от мен. Изглежда здрава и отпочинала. Нещо повече. Развеселена.

— Илейн. Боже Господи.

— Какво? И той ли е тук?

Искам да я прегърна, но изведнъж студена вълна ме залива и едва не ме отмъква към дъното.

— Моля те. Кажи ми, че не си…

— Не се притеснявай — отвръща тя и пощипва кожата на лицето си. — Тук няма никой друг, освен мен.

— Но ти не можеш да бъдеш тук.

— Разполагам с категорично опровержение. — Тя се привежда тъй близо, че усещам мириса на парфюм по шията й. — Съвършено очевидно съм тук.

— Да не би да си…?

— Не дават крила, ореол или нещо подобно. Но доколкото мога да преценя, бих казала „да“.

Стотици въпроси напират в главата ми, а О’Брайън прочита всичките и ги отхвърля с поклащане на главата.

— Слез на гара Маниту — съветва ме тя, като ми подава билета, който е купила. — На паркинга ще има бял линкълн с ключове точно под предната лява гума.

— Документът. Трябва ми време, за да го скрия на сигурно място. Или да го унищожа.

— Изборът си е твой.

— Все пак ще ме догонят.

— „Север-северозапад“.

— Не разбирам…

— Ти си Кари Грант, помниш ли? Добрият човек, попаднал в лоша история. Сбъркана самоличност. Преследвача е известен на полицията, много неща е направил. А ти? Ти си професор, който дори не е глобяван за превишена скорост. Защитил си се по единствения възможен начин.

— Ще свърши ли работа?

— Основателно съмнение. Доста често върши работа на виновните. Трябва да предположим, че за невинен шансовете са още по-добри.

О’Брайън обгръща лицето ми с длани.

— Ти се справи много добре — казва тя. — Не само след Венеция. През целия си живот. Мисля, че го знаех и преди, но сега мога да го видя. Бориш се още от детството.

— За какво?

— Трудните неща, за които повечето от нас се преструват, че са лесни. Да бъдеш добър. Никога не се предаде. Беше подложен на изпитание и издържа, Дейвид.

Няма време за прегръдка, виждам това в трепването на усмивката й. Но въпреки всичко тя ме прегръща. Мощна освободена сила преминава през мен и облекчава товара на куфарчето в ръцете ми.

— Трябва да се качиш на този влак — казва тя и внезапно ме пуска. — Този влак. Незабавно.

— Аз…

— Да бе, да. Знам.

Подчинявам се. Влизам през най-близката врата и я чувам как се затваря зад мен. Влакът вече потегля.

Задният вагон е пълен и аз тръгвам напред по коридора, като се привеждам да хвърля по някой поглед към перона, но О’Брайън вече не е там. До изхода един полицай гледа как влакът се вмъква в тунела и души след него, сякаш се опитва да улови издайнически следи в застоялия въздух на перона.

Вече нямам какво друго да правя, освен да си намеря място. Минавам в следващия вагон и откривам, че е само една четвърт пълен. Спирам, за да погледна през редовете, над стърчащите глави, и да се опитам да преценя къде е най-малко вероятно някой приказлив пътник да се лепне за мен на следващите гари.

Въздухът засяда в гърлото ми.

Някъде по средата на вагона едно момиче седи само до прозореца, загледано в мрака край прелитащите стени на тунела. Плитката с цвят на ризлинг едва се вижда в пролуката между седалките.

Трябва ми сякаш безкрайно много време, за да се приближа и да седна до нея. Още по-дълго никой от нас не помръдва. Познатият портокалов аромат на нейната кожа се смесва с чезнещия дъх на мокро сено, на животни, държани в нечист обор.

Ако се съди по мълчанието, би трябвало да е заспала. Но очите на отразената в прозореца Тес са отворени. Гледат и двама ни. Восъчнобели фантоми в стъклото. Дъхът на гласа й обгръща отраженията в мъгла.

— Татко?

— Да.

— Ако се обърна да погледна, още ли ще си тук?

— Ако ти си тук, и аз съм тук.

Влакът вихрено лети през земята, под един остров с милиони жители. Скоро ще излезем от другата страна на реката.

Тя се обръща и виждам, че е тя.

Тя е, и аз вярвам.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7643

Издание:

Андрю Пайпър. Демонологът

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Мария Василева

ISBN 978–954–655–447–5

Извинявам се (ит.). — Б.пр.

Моля ви (ит.). — Б.пр.