Андрю Пайпър: Демонологът

Баща ми. Последната шега на Велиал.

Приближавам се и усещам злонамерения триумф, излъчван от него, оскверняването на въздуха, който навлиза в дробовете ми — без вкус, но някак отблъскващ. И все пак чертите на лицето му си остават същите. Маска на бащинско задоволство да види сина си след дълга раздяла. Завръщането на блудния син.

— Нямаш представа колко дълго чаках някого като теб — казва баща ми със собствения си глас, но интонацията, макар и безжизнено приглушена, принадлежи на демона. — Други почти успяха, но им липсваше силата да издържат. Но ти, Дейвид, си изключително целенасочен. Истински ученик.

— Не съм твой ученик — отговарям едва чуто.

— Не отговори ли, когато бе призован? Не си ли свидетел на чудеса? — Той свежда очи право към куфарчето в ръката ми. — Не притежаваш ли ново Евангелие?

Аз не помръдвам. Боря се да не загубя съзнание. Точици сянка се роят около главата на баща ми. Черна корона.

— Дай ми го — казва той.

Машинално отстъпвам назад от протегнатата му ръка.

— Мислех, че искаш да го оглася публично — казвам. — Да говоря от твое име.

— Наистина ще говориш от мое име! Документът обаче ще те изпревари. И после, когато му дойде времето, ще разкажеш историята си. Ще придадеш човечност на документа, ще разкриеш на хората начин да го приемат.

— Полицията ме гони. И не само тя.

— Покори ми се, Дейвид, и аз ще те пазя.

— Да се покоря? Как?

— Пусни ме да вляза.

Баща ми пристъпва половин крачка по-близо, но някак си преодолява повече от разстоянието на моето отстъпление, така че сега той е всичко, което мога да видя, всичко, което мога да чуя.

— Как ще бъде представена нашата история, е също толкова важно, колкото и самата история — изтъква той. — Разказвачът трябва да има свой собствен вълнуващ разказ, а няма нищо по-вълнуващо от саможертвата. Милтън също е бил арестуван. Сократ, Лутер, Уайлд. И разбира се, никой не разбира по-добре от самия Христос, че ако изпратиш едно послание окован, то става по-лесно за чуване.

— Искаш да стана мъченик.

— Това е начинът да спечелим нашата война, Дейвид. Не от позицията на господство, а чрез съпротива! Ще спечелим сърцата на жените и мъжете, като им покажем как Бог е потиснал диренето на знания от самото начало. Забраненият плод.

— „Щом е тъй, аз в тях ще подстрекавам / по-остро жаждата да знаят и да се отвърнат / от завистливите повели.“

— Да! Ти ще подхраниш желанието на хората да узнаят истината за моя народ, за нашето незаслужено падение, за жестокостта на Бога и за еманципацията, която предлага Сатаната. Равенство. Не е ли това най-благородната кауза? Демокрация! Това нося аз. Не чума, не произволно страдание. Истината!

Баща ми се усмихва с топлота, тъй чужда за лицевите му мускули, че бузите му потрепват.

— „Решителност да не склоним пред вражи меч глава.“

— Така е! — казва той, широко усмихнат. — Оброкът на Нашия Господ Сатана.

— Но забравяш предишните редове. „Не всичко е загубено — остава твърда воля, усърдие за мъст, безсмъртна жилава омраза.“

— Както ти казах — изрича гласът на баща ми, но вече без празния хумор отпреди малко, — Джон трябваше да прикрива истинските си симпатии.

— Това не е прикриване. Мъст. Омраза. Те са единствената ти мотивация. „Доброто е загубено завинаги за мен. Зло, ти си моето добро.“

— Игра на думи.

— Това е единственото, което правиш! Преобръщаш думите наопаки. Не можеш да им позволиш да изразят какво чувстваш, защото не чувстваш нищо. Добро за зло, зло за добро. Тази разлика е извън твоето разбиране.

— Дейвид…

— Велиал. Недостоен. Най-голямата ти лъжа е, че си същество, съчувстващо на човечеството. Затова онзи, който ще донесе документа, е също толкова важен, колкото самия документ.

Баща ми пристъпва още по-близо. Сега мощта и размерите на снагата му стават също тъй очебийни, както когато бях малък. И все пак не мога да спра да говоря. Убеждения, до които стигам, докато минават през устните ми.

— През цялото време си мислех, че съм бил избран заради моя опит. Но това е само фасада. Ти ме избра, защото моята история е история на човек, който обича детето си. А твоята е история на нищото. Без дете. Без любов. Без приятел. Във всяко едно значимо отношение ти не съществуваш.

— Внимавай.

— Защо? Ти не можеш да ми върнеш Тес. Това беше лъжа от самото начало. Аз открих твоето име, донесох документа тук преди новолуние. Но това изобщо няма значение.

— Дейвид…

— Ти имаш силата да унищожаваш, но не и да твориш, да обединяваш. Където и да е тя сега, не можеш да я върнеш.