Х. Пайпър: Докато обикаляше впряга

През ноември 1809 г. един англичанин, Бенджамин Батърст, изчезва необяснимо и безследно.

Той пътувал от Виена за Хамбург, където служел като дипломатически пратеник със специална мисия в двора на останалото от Австрийската империя след Наполеон. Докато наблюдавал смяната на конете на каретата си в една странноприемница в Перлебург в Прусия, неочаквано изчезнал от погледите на своя секретар и своя камериер. Никой не го видял да напуска двора на странноприемницата. Оттогава не го е виждал никой.

Не и в този континуум…

(От барон Йожен фон Крутц, министър на полицията, до Негово превъзходителство граф фон Берхтенвалд, канцлер на Негово величество Фридрих Вилхелм III Пруски.)

25 ноември 1809 г.

Ваше превъзходителство,

На вниманието на Министерството е доведено едно обстоятелство, чиято важност не съм в състояние да определя, но тъй като то, по всяка вероятност, засяга държавнически интереси, както вътрешни, така и външни, убеден съм, че е от изключително значение да го доведа до Вашето лично внимание. Честно казано, нямам желание да предприема каквито и да било по-нататъшни действия по случая без Вашия съвет.

Накратко, ситуацията е следната: в Министерството на полицията е задържано едно лице, представящо се като Бенджамин Батърст, което твърди, че е британски дипломат. Лицето е задържано от полицията в Перлебург вчера в резултат на възникване на пререкания в една местна странноприемница; било е арестувано по обвинение за причиняване на безредици на публично място и като заподозрян. В момента на ареста е имало на разположение куриерска чанта, съдържаща голям брой документи; те са от такова необикновено естество, че местните власти отказаха да поемат каквато и да било отговорност, освен изпращането му тук в Берлин.

След като разпитах лицето и прегледах документите, трябва да призная, че и аз се оказах в почти същото положение. Убеден съм, че това не е обикновен полицейски случай; налице е нещо твърде странно и обезпокоително. Сами по себе си твърденията на лицето са толкова невероятни, че спокойно биха могли да послужат като основание за обвинение в налудничавост. Все пак не бих могъл да се съглася с подобно обяснение, като имам предвид напълно разумното му поведение, а така също и наличието на тези документи. Цялата работа е налудничава; непонятна!

Въпросните документи и копията от взетите в Перлебург свидетелски показания се придружават от лично писмо до мен от племенника ми лейтенант Рудолф фон Тарлбург. Последното заслужава специално внимание от Ваша страна — лейтенант фон Тарлбург е напълно здравомислещ млад офицер, лишен от каквато и да било склонност към фантазии и небивалици. Би било твърде трудно да му се повлияе, както твърди и самият той.

Мъжът, който нарича себе си Бенджамин Батърст, понастоящем е настанен в един апартамент тук в Министерството; оказани са му всички необходими грижи и, като се изключи правото на свободно придвижване, са му гарантирани всички права.

Очаквам с огромна загриженост Вашите съвети, и т.н., и т.н.

(Доклад от Траугот Зелер, обервахмистър, държавен полицай, съставен в Перлебург на 25 ноември 1809 г.)

Около два часа и десет минути в събота, 25 ноември, когато се намирах в полицейското управление, в него влезе мъж, когото познавам като Франц Бауер, прислужник на Кристиан Хаук в странноприемница „Мечът и скиптърът“ тук в Перлебург. Посоченият Франц Бауер подаде жалба на полицейски капитан Ернст Хартенщайн, твърдейки, че някакъв луд създава проблеми в странноприемницата, където той, Франц Бауер, работи. Поради тази причина бях изпратен от полицейски капитан Хартенщайн да отида в странноприемница „Меча и скиптъра“ и да предприема необходимите мерки за възстановяване на спокойствието.

Когато пристигнах в странноприемницата, придружен от Франц Бауер, заварих в общото помещение значителна тълпа, насред която съдържателят Кристиан Хаук водеше спор с някакъв чужденец. Чужденецът беше с порядъчна външност, облечен в костюм за пътуване, а под мишницата си държеше малка кожена куриерска чанта. Когато влязох, го чух да говори на немски със силен английски акцент, като ругаеше съдържателя, гореспоменатия Кристиан Хаук, и го обвиняваше, че е поставил приспивателно в неговото, на чужденеца, вино, че е откраднал неговата, на чужденеца, карета, и че е отвлякъл неговите, на чужденеца, секретар и прислуга. Това споменатият Кристиан Хаук гръмогласно отричаше, а останалите присъстващи в странноприемницата бяха на неговата страна и се подиграваха с чужденеца като с умопобъркан.