Ърскин Колдуел: Докато сме живи

Здесь есть возможность читать онлайн «Ърскин Колдуел: Докато сме живи» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Докато сме живи
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Докато сме живи: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Докато сме живи»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Ърскин Колдуел: другие книги автора


Кто написал Докато сме живи? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Докато сме живи — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Докато сме живи», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ърскин Колдуел

Докато сме живи

Изпръхналата пролетна пръст тичаше покрай прозореца на вагона като широка, придошла река.

Залюлял се на тясната платформа, Тед Бъртън нетърпеливо чакаше забавянето на влака, преди да навлезе в гарата. В обгорялото лице се четеше напрегнато вълнение, смукваше от цигарата и притискаше зачервеното си чело о студеното стъкло на прозореца. Беше вперил очи в разгърналата се пред него топла низина и нервно присвиваше устни. Съзираше всяка локвичка блестяща дъждовна вода и току-що изораните нивя, — всяко разцъфнало плодно дръвче, всеки раззеленил се храсталак по синорите, но пак му беше трудно да повярва, че най-после войната е свършила и той наистина се е върнал у дома.

Носачът-негър изнесе багажа му до вратата на платформата.

— Колко остава до Риджуей? — за трети път тази сутрин попита Тед.

— Не е далеч — каза носачът и погледна през прозореца. — Виждате ли оная широка нива с пшеницата, ей-там, дето ще речеш е събрано всичкото жито на света? Като я минем, и сме в Риджуей. От Риджуей ли сте, ефрейтор?

— От там — отвърна Тед и погледна нивата. — Чудно, дали се е променил много градът, откакто заминах…

— Не, сър. Не се е променил. У нас нищо не се е променило. Все си е едно и също, откакто се помня, тъй ще си и остане. Пък и да ви кажа, промени ли се нещо, било на добро, било на зло, по-добре да се махна оттук. Вече няма да е нашият край.

— Прав сте — съгласи се Тед. — И аз се радвам, че нищо не Се е променило.

— Дълго ли ви нямаше, ефрейтор? Отдавна ли напуснахте Риджуей и нашия край?

— Четири години — отвърна Тед, поклащайки глава. — Не е малко, нали?

— И къде бяхте през всичкото време? Сигурно някъде на другия край на света.

— Да. Африка, Италия, Франция.

— Господи! Че като сте бил на толкоз много места по белия свят, сега сигурно няма да ви се живее в такава провинция като Риджуей.

— Не ми берете грижата — Тед живо тръсна глава. — Готов съм да почна всичко отново, а за тази цел по-хубаво от родния край няма.

Тед се обърна и отново погледна през прозореца. Този път различи познати неща, за които често си бе спомнял и се страхуваше, че повече няма да ги види. Ето го потока Чърчман! И фермата на Палмър! И тесния прашен път за къщата на Джим Футър!

Притаи дъх, а сърцето му болезнено затупа. Полетял край него, пейзажът се замъгли, стана неясен. Тед разтърка очи с опакото на ръката си.

— Джим — прошепна той, — Джим, колко е странно да се връщам без теб!

Влакът най-сетне забави ход. Тед се изпъна като струна, поглъщайки жадно с очи появилите се пръснати къщи на покрайнините. И после изведнъж се показа и градът.

Ето го високия силоз за пшеница, рампата за товарене на говеда, скрита зад високата ограда, спретнатите, добре поддържани полянки около грамадните бензинови резервоари — всичко си стоеше на старите места, точно там, дето през тия четири години стотици пъти си го бе представял.

Спирачките заскърцаха в колелата и носачът леко го побутна, да освободи вратата на платформата. На тясното пространство край него се струпаха и други войници, повечето от тях той познаваше само бегло. Влакът спря, вратата зина и острият топъл аромат на земята облъхна лицето му.

Тед скочи на перона, дори не погледна двете стъпала, и усети как токовете му хруснаха в ситния чакъл. От масата непознати лица изплуваха четири, които би разпознал навсякъде в света. Пред него се изправиха мама, татко, Сиз и Томи. Сестра му и братчето се хвърлиха и в желанието си да го прегърнат едновременно и двамата, едва не го събориха. От влака продължаваха да скачат войници и навсякъде около него ечаха викове и поздрави.

Майка му се затича, разплакана от радост и вълнение.

— Теди! Теди! — викаше го тя.

— Мамо… — промърмори той и чу собствения си глас да става дрезгав и приглушен. В очите му бликнаха сълзи, усети ги, но този път не се засрами. — О, мамо, колко се радвам, че се върнах у дома… — така се разхълца, че не довърши фразата си.

— Да, Теди — повтаряше тя, — да, Теди.

Като вдигна очи и примижа на яркото утринно слънце, той забеляза Хенри Бъртън, който смутено се усмихваше. Изглеждаше много остарял, косите му бяха посивели, но иначе сякаш не бе се променил.

— Татко — извика Тед и сложи ръка на рамото му, — здравей, татко… — Дощя му се да каже нещо, да разбере баща му колко е щастлив, че отново се срещат след толкова време. — Как си татко?

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Докато сме живи»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Докато сме живи» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Ърскин Колдуел
Отзывы о книге «Докато сме живи»

Обсуждение, отзывы о книге «Докато сме живи» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.