Ърскин Колдуел: Кети

Морето се втурваше откъм синия залив в бели, огънати една след друга пътеки от блестяща пяна и разстилаше по широкия плаж плетеници от нежна дантела, които подир миг-два се стапяха. Беше неделя, в Сийшор Бийч наближаваше краят на сезона. Повечето летовници бяха заминали и във високия крайбрежен хотел почти не останаха гости. Три-четири рибарски лодки подскачаха като огромни бели тапи по вълните на мастиленото море, над брега лениво се носеха чайки.

Ван Ролинз се надигна от леглото и погледна от прозореца на десетия етаж.

— Да можех да остана още един ден — каза той и по загорялото му лице се изписа завист. — Ще ми се да сляза там долу и да потъна в пръските на водата. Колко ли е хубаво!

— Ние сме тук от три дни, Ван — припомни му Кети. — Можехме да отидем на плажа вчера или днес, а можеше и вчера, и днес.

— Да — рече той, — а не сме излизали от тази стая 48 часа. — Ван поклати глава. — Но лесна работа, пак ще идем някъде, пак ще бъдем заедно. Винаги с теб, хубавице, чудно творение на природата.

— Ван — усмихна се щастлива Кети, — защо винаги казваш това?

Той й намигна, дръпна се от прозореца и посегна към бутилката уиски на масата. Беше празна.

— Я виж, пак празна! Телефонирай долу да изпратят още две, и лед да пратят, много лед. Кажи да бързат и нов лед да сложат, че последният беше такъв един лигав. Представяш ли си на какво би заприличал животът, ако на света не останеше нито капчица уиски, а само лигав лед?

Кети вдигна слушалката и поръча лед и уиски. После седна на леглото.

— Ван — нервно почна тя, — искам да поговорим за нещо много важно. Много важно!

— Щом е толкова важно, защо не ми каза още онази вечер, като пристигна?

— Не исках нищо, което… Не исках нищо да помрачи дните ни.

— Говориш много сериозно, Кети — той натъпка възглавницата зад гърба си с отсечени движения и я загледа с тъмните си търсещи очи, а тя неспокойно запремята в ръце далите на халата си. — Какво има, Кети? — попита той угрижено.

Тя загърна розовия халат и отметна от челото си кестенявите коси. Приличаше на дете, крехка, свила се на ръба на огромното двойно легло.

— Ван, искам да се омъжа — без колебание каза тя и се помъчи да избегне проницателния му поглед.

— Слушай, Кети — поде той и като посегна към нея, раздразнение изкриви лицето му. Тъй като знаеше какво да очаква от него, тя бързо се дръпна. Той отново се облегна на възглавниците.

— Кети, нали сме говорили за тия неща? Защо почваш пак? Какъв смисъл отново да влачим едни и същи теми? Имам жена, имам четири деца и не мога да си позволя да разбия семейството си. И освен това, няма да бъде разумно, на работата ми ще попречи. Знаеш. Хайде да не се караме за неща, които не могат да се променят. Познаваме се вече пет години и всеки път се разбираме отлично, не е ли така? Виждаме се четири-пет пъти в годината, прекарваме заедно по един уикенд… Кажи, при тия условия какво повече може да иска едно момиче в наше време?

— Не говоря за това, Ван — тя все още си налагаше да не го погледне. Знаеше, че страшно го обича, страшно би я наранило да му причини неудоволствие или неприятност. — За друго става дума, Ван.

— Тогава за какво говориш, Кети? — смутено попита той. — Каза, че искаш да се омъжиш, нали?

Тя си пое дълбоко дъх и го погледна право в очите.

— Искам да се омъжа, но за друг, Ван.

Той се втрещи изумен, след миг недоверчиво се усмихна.

— Какви са тия смешки, след като години наред сме били един за друг толкова много? Или може би вече мислиш, че не ни е хубаво заедно? Бъди честна, кажи истината. Разбира се, хубаво ни е. Винаги си го казвала.

— Ван, сега съм на двайсет и осем. След две години ще бъда на трийсет и…

— След две години ти ще бъдеш още по-хубава и още по-чудесна. И ще лудея за теб тъй, както винаги съм лудеял. Времето само подобрява чудните творения на природата.

— Моля те, Ван, помъчи се да разбереш. Страшно е, като си помисля, че скоро ще бъда на трийсет. Затова искам да се омъжа сега, докато още мога. Да, точно така — докато още мога.

— А кой е той? За кого ще се омъжиш, Кети?

— За теб името няма никакво значение. Не го познаваш, не си го чувал. Не заема висок пост като твоя, не печели много. Живее в нашия край.

— Какъв е? Някой прочут местен дървар или дестилатор на терпентин в боровите гори на Алабама?

— Не, не е такъв. Адвокат е в града ни. Вдовец, горе-долу на твоите години. Четиридесет и една. Много е мил. Поиска да се оженим.