Ърскин Колдуел - Докато сме живи

— Не, мамо. Нанси не е развалила годежа. Аз го развалих.

— Ти? Отде накъде…

— Трябваше, мамо. Налага се. Колко неща се случиха!

— Но как смееш, Теди, след толкоз години? Нанси е чудесно момиче… и те дочака! Какво, за бога, си решил да правиш, Теди?

— Ще уредя такава скотовъдна ферма, каквато не си виждала през живота си — разпалено почна той. — Ще направя ново пасище покрай реката, нова ограда ще дигна, расов добитък ще доставя…

— И си седнал да ме убеждаваш, че всичко туй ще стане, без да вземеш Нанси Гленън? — Тя изпитателно го изгледа. — С една дума, ще живееш тук, на фермата, сам самичък? Само с Ед Фулър, тъй ли?

— Защо, мамо, аз пак мисля да се женя. Но за друга.

— За друга?

Той кимна.

— За коя, Теди? Коя е тази друга?

— Флорънс Уорън.

Тя прикова в него мигащи очи.

— Флорънс Уорън… — бавно повтори тя. — Не знаех…

— Та откъде ще знаеш, мамо! Ти нищичко не знаеш.

— Нали Флорънс Уорън беше сгодена за Джим Фостър и, ако не бяха го убили през войната, сега и те щяха да се оженят.

— Може би тъкмо затова ще я помоля да се оженим. Защото убиха Джим…

— Нищо не разбирам, Теди.

— И едва ли някой някога ще разбере. Само Джим и аз.

Майка му дълго не откъсна очи от него, замълча, сетне се надигна и чевръсто продължи да бърше праха.

— А Флорънс Уорън знае ли за тия твои смахнати намерения? — строго попита тя.

— Още не, мамо — отвърна той. — Не съм имал случай да я видя.

— Ти сигурен ли си, че нищо ти няма? — Челото й разтревожено се смръщи.

— Сигурен съм — отсече той. — Чувствам се чудесно.

---------------------------

На другия ден — белеха с Ед царевица в хамбара — Тед му разказваше плановете си да превърне фермата в скотовъдно стопанство. Тед говореше, а Ед мълчеше с натъжено лице. От време на време поклащаше глава, но докато Тед не млъкна, не се и обади.

— Е, и какво ще кажеш за всичко това, Ед? — попита накрая Тед.

— Вземи си друг вместо мене, Теди — отвърна Ед.

— Защо, Ед?

— Защото не съм от ония мръсни стопани, които се отказват от царевицата, за да превърнат нивите си в пасище за стадо недостойни коне. Като сея царевица, иска ми се да виждам добрините, които тя носи на света — то е все едно да приготовляваш каша на дете, което още не може да държи лъжицата, да угояваш прасета. За мен няма никакъв смисъл да си губя времето и цял хамбар да пълня със зърно, когато ще ми го излапат някакви си коне! И каква полза от конете? За пет пари работа не вършат! Разумните хора днес купуват трактори и автомобили. Разумните хора не си пръскат парите по коне от изложбите, дето освен за гледане, за друго нищо не стават.

— Но аз ще отглеждам ездитни коне, Ед. Ездитните коне всякога ще се търсят. Ще набавим чистокръвни породи и ела да видиш след някоя година дали няма да имаме най-хубавите коне, които някога са стъпвали с копито в нашия край! Няма ли да се гордееш, ако знаеш, че нашите коне са най-добрите, които човек може да намери?

— Не!

— Добре, щом мислиш тъй, тогаз ще си потърся друг съдружник. Но за теб ще ми е мъчно, защото разчитах, че ти ще ми станеш съдружник.

Ед подритна купчината царевични кочани и те се пръснаха по пода.

— Кой е казал, че си отивам? — ядоса се той. — За баща ти съм работил целия си живот и нищо че си му син! Никакъв син не може да ме изгони от тази ферма! Прави каквото щеш, аз ще си засея някъде из фермата царевица, дето няма да ти пречи на чистокръвните коне. Но мисли му, ако хвана някой от тях да прескача оградите и да ми пасе фасула и младата царевица! Хвана ли някой, на място ще го застрелям и ще му откарам трупа направо в кланицата.

— Тъй по върви, Ед — каза Тед. — Само дето ме разтревожи.

Като привършиха беленето, Тед оседла един от конете и потегли с него из полето. Отправи се към най-отдалечения край на фермата да огледа мястото, където възнамеряваше да издигне новата ограда на пасището. На връщане яздеше бавно покрай ивицата храсти, определящи границата на Бъртъновата ферма. От другата страна беше фермата на Гленън.

Като чу тропот на копита някъде наблизо, Тед дръпна юздата и се озърна. На по-малко от стотина метра видя Нанси, която идваше към него. Тед обърна коня и зачака.

Минаха само няколко секунди, тя го позна, рязко дръпна коня и се отдалечи колкото може по-бързо. Пришпорзайки своя кон, Тед я настигна едва на другия край на нивата. Нанси отказа да спре, камо ли да разговаря. Той се видя принуден да протегне ръка и да хване коня й. После скочи на земята.

— Нанси, искам да ти се извиня за лошото си поведение — каза той. — Бях много развълнуван и не знаех какво правя.