Ърскин Колдуел: Докато сме живи

Късно следобед лятна буря ненадейно смрачи небесата. Додето се усетят, дрехите им се измокриха от рукналия порой. Не се мина много, слънцето отново огря. Свалиха мокрите дрехи и ги простряха по храсталаците да съхнат.

— Не е зле да се изкъпем, додето чакаме — предложи Нанси.

— По-добре да си пазим дрехите — каза Тед, — че току-виж, дигнал ги някой и после…

Плуваха, плискаха в реката, капнаха от умора и се изтегнаха върху тревата на слънце.

— Знаеш ли какво ще направим, като се върна? — попита Тед.

— Какво, Тед?

— Най-напред, естествено, ще се оженим. А после…

— После какво? — лукаво се усмихна тя.

— Говоря сериозно, Нанси.

— Аз също — каза тя и стисна ръката му. — Хайде, разкажи ми.

— Ще си уредим ферма, каквато никой не е виждал, с най-хубавите животни. И предимно коне. Приказни коне. Все чистокръвни.

— А крави, Тед?

— Може и крави. Да, и крави, нали ще ни трябва мляко и масло за дребосъка.

— Какъв дребосък, Тед? — засмяна попита тя.

— Тия, малките, дето припкат из къщи.

— Гъски?

— Гъските не припкат. Гъските се клатят.

— А-ха! Сещам се — телета и жребчета.

— Може би да.

Той погъделичка носа й с дълъг тревен стрък, а тя се сгуши в прегръдката му. Лежаха един до друг, додето слънцето бавно потъна и се скри.

Притъмняваше, когато станаха и се облякоха. Тръгнаха към къщата на Нанси. Тед я прегърна през кръста.

— Заминавам утре в шест — рече той. — Вече няма да те видя, Нанси.

Тя отчаяно сключи ръце около снагата му и се прилепи до него, сякаш нищо на света не би могло да я откъсне.

— Не говори така, Тед! — разплака се тя. — Кажи, че ще се върнеш! Обещай ми, че ще се пазиш… заради нас!

— Не исках да кажа това, Нанси. Ще се върна, как няма да се върна. Като ме няма, нали слънцето пак ще изгрява! Щом то изгрява, помни — ще се върна! Не забравяй! Всяка сутрин слънцето ще изгрява и това ще бъде знак, че се връщам.

— Добре, Тед. Ще запомня. Всяка сутрин ще гледам слънцето и ще си повтарям думите ти. А като се върнеш, Тед, ще ме обичаш ли като сега?

— Та сега сме в самото начало, Нанси. Ти само почакай! Сега те обичам, колкото да ти покажа. Като си дойда, тогава ще разбереш какво значи обич!

— Добре, мили — прошепна тя и долепи устни до неговите, — добре!…

-------------------------------

Когато отвори очи и видя застаналата пред него Нанси Гленън, усети, че устата му е пресъхнала, а погледът мътнее. Покри лицето си с ръце и разтърка очи. Сълзите, потекли по страните на Нанси, не го изненадаха. Едва се сдържаше да не я грабне в прегръдката си и да поиска прошка за болката, която й причинява.

Нанси се обърна и бавно закрачи към автомобила на алеята. Той почака, надявайки се, че тя ще спре, ще му каже нещо, каквото и да е. Не биваше да си тръгва така. Тя отвори вратата на автомобила. Тед чу запалването на мотора, изтича по алеята, но колата й вече завиваше нататък.

— Нанси! — извика той след автомобила. — Нанси…

-------------------------------

Същия ден следобед по алеята се зададоха майка му и баща му, а на задната седалка подскачаха Сиз и Томи. Тед отиде да ги посрещне. Баща му отнесе на верандата грамадна кошница, а майка му, метнала на ръка куп пердета, влезе в къщата.

— Опекла съм ти пудинг, Теди — рече тя. — Виж в кошницата, има пържено пиленце и кифли, аз съм ги правила. Знам, че си гладен. Та и как иначе, кой няма да огладнее, ако трябва да я кара с фасула на Ед Фулър по три път на ден.

Тед отвори кошницата и откъсна парче месо от пърженото пиле. И докато дъвчеше, майка му се зае да окачи пердетата на прозорците, да обърше праха по покъщнината. Тед бе тъй съсредоточен в пилето и кифлите, че не забеляза промяната, настъпила в стаята.

— Защо е всичко това, мамо? — попита той, като се огледа. — Да не сте решили с татко да се върнете на фермата?

— Не, Теди — каза тя и поклати глава.

— Тогава защо си правиш тоя труд? Ние с Ед малки ли сме? Все ще се грижим за къщата. Ти не бива да се преуморяваш.

— Аз да поприготвя, пък… Само като си представя, че ще дойде някой и ще завари всичко запуснато и мръсно…

— Кой ще идва, мамо?

Тя извърна глава и изненадано се вгледа в него.

— Как „кой“! Ти знаеш много добре!

Без нищо да разбира, той вдигна рамене.

— Просто не зная за какво говориш, мамо.

— Нанси! Ето кой! Нанси Гленън! Нали ти и Нанси ще се жените.

— Не! — категорично тръсна глава той.

Майка му тежко се отпусна на стола.

— Какво те е прихванало, Теди? Откак си заминал, четири години са това, Нанси не свали пръстена, дето й го даде. Или ще измислиш, че тя е развалила годежа? Нали говорих с нея, миналата седмица беше…