Х. Пайпър: Докато обикаляше впряга

С влизането си наредих на всички да запазят тишина в името на краля, след което, тъй като той се явяваше оплакващата се страна в спора, накарах чужденеца да изложи пред мен проблема. Той повтори обвиненията си срещу съдържателя Хаук, като заяви, че Хаук или по-скоро друг мъж, който приличал на Хаук и твърдял, че е съдържателят, поставил приспивателно във виното му, откраднал каретата му и изчезнал със секретаря и прислугата му. В този момент съдържателят и всички присъстващи се развикаха, като отричаха и опровергаваха думите му, поради което се наложи да ударя с палката по една от масите, за да въдворя тишина.

Тогава накарах съдържателя Кристиан Хаук да отговори на отправените от чужденеца обвинения; това той стори, като ги отхвърли всички до едно, заявявайки, че чужденецът не е пил вино в странноприемницата му и че не е бил в нея допреди няколко минути, когато се втурнал вътре, крещейки обвиненията си, и че не е имало никакъв секретар, никакъв камериер, никакъв кочияш и никаква карета в странноприемницата, и че господинът е буйствал като умопобъркан. Накрая се обърна към присъстващите в общото помещение да свидетелстват.

След това накарах чужденеца да се представи. Той каза, че името му е Бенджамин Батърст, че е британски дипломат, който се връща в Англия от Виена. Като доказателство извади от куриерската си чанта няколко документа. Един от тях беше открит лист, издаден от канцеларията на посолството на Прусия на името на Бенджамин Батърст. Другите документи бяха на английски, имаха печати и приличаха на официални документи.

Съобразно с всичко това аз го помолих да ме придружи до полицейското управление заедно със съдържателя и трима души, които съдържателят посочи за свидетели.

Траугот Зелер

Обервахмистър

Докладът одобрен,

(Показания на самоименувалия се Бенджамин Батърст, дадени в полицейското управление, на Перлебург, 25 ноември 1809 г.)

Казвам се Бенджамин Батърст и съм пратеник за специални поръчения и пълномощен министър на правителството на Негово британско величество при двора на Негово величество Франц I, император на Австрия, или поне бях такъв, докато събитията, последвали капитулацията на Австрия, ме принудиха да се завърна в Лондон. Напуснах Виена в понеделник сутринта на 20-и, за да отида в Хамбург и да взема кораб за Англия; пътувах в собствената си карета с моя секретар г-н Бъртрам Жарден и моя камериер Уилям Смол, и двамата британски поданици, както и с кочияша Йозеф Бидек, австрийски поданик, когото наех за пътуването. Поради присъствието на френски войски, среща с които предпочитах да избегна, бях принуден да се отклоня в западна посока до Залцбург, преди да поема на север към Магдебург, където пресякох Елба. Нямах възможност да сменя конете на каретата след напускането на Гера, докато не пристигнах в Перлебург, където спрях в странноприемницата „Меч и скиптър“.

След като пристигнах, оставих каретата в двора на странноприемницата и заедно с моя секретар г-н Жарден влязохме в нея. Един мъж, не този тук, а друг мошеник с по-голяма брада и по-малък търбух, както и с по-опърпани дрехи, който много приличаше на него, сякаш бе негов брат, се представи като съдържател и аз се разбрах с него да подмени конете и поръчах бутилка вино за себе си и моя секретар, а така също и по халба бира за моя камериер и кочияша, които да им бъдат занесени отвън. След това двамата с Жарден седнахме да изпием виното си на една маса в общото помещение и останахме там, докато мъжът, който твърдеше, че е съдържателят, се върна и ни каза, че новите коне са впрегнати в каретата и готови да потеглят. След което отново излязохме навън.

Огледах двата коня от едната страна, след което обиколих впряга отпред, за да огледам двата коня от другата страна, и в същия момент усетих да ми се завива свят, сякаш всеки момент щях да падна, и пред очите ми причерня. Помислих си, че ще припадна, което никога не ми се е случвало, и протегнах ръка, за да се хвана за кола за връзване на коне, но не успях да го достигна. Сега съм сигурен, че известно време съм бил в безсъзнание, защото когато главата ми се избистри, каретата и конете ги нямаше, а на тяхно място имаше голям фермерски фургон, чийто преден край бе вдигнат във въздуха и двама селяни смазваха сваленото предно дясно колело.

Погледнах ги за момент, без да мога да повярвам на очите си, и им заговорих на немски:

— По дяволите, къде е каретата ми?