Андрю Грос: Синята зона

Наръчникът по Сигурност на свидетелите на АМС — федералната служба 1 1 US Marshal Service е федерална правоохранителна служба към Департамента по правосъдие на САЩ, наследник на най-старата федерална служба в Америка — на съдебните изпълнители. — Б.пр. , която ръководи Програмата за защита на свидетелите, описва три етапа на участие на службата:

Червена зона — когато свидетелят е обект на защита по време на престоя му в затвора или съдебния процес.

Зелена зона — когато свидетелят заедно със семейството си е получил нова самоличност, преместен е на друго място и живее в безопасност с новата си самоличност, известна само на неговия агент от СС.

Синя зона — това състояние предизвиква най-големи страхове, защото означава, че се е появило подозрение за пробив в новата самоличност на свидетеля или че тя вече е разкрита. За Синя зона говорим и когато за него или нея не се знае нищо или връзката между свидетеля и агента по случая е прекратена. Също и когато свидетелят е избягал от сигурността, която предлага програмата. Обикновено тогава липсва официална информация дали той е жив, или мъртъв.

На доктор Емил Варга му беше нужна само минута, за да стигне до стаята на възрастния мъж. Беше заспал и сънуваше една жена от студентските си години — преди почти цял живот, — но щом чу паникьосаното чукане на слугинята по вратата, наметна вълненото яке върху пижамата и грабна чантата си.

— Докторе — тя вече тичаше нагоре по стълбите, — елате бързо!

Варга знаеше пътя. От седмици пребиваваше в хасиендата. Всъщност упоритият, непреклонен мъж, който отсрочваше смъртта толкова дълго, сега беше единственият му пациент. Понякога, късно през нощта, Варга размишляваше пред чаша бренди, че собствената му вярна служба е предопределила сбогуването му с една дълга и блестяща кариера.

Дошъл ли е най-сетне краят?

Лекарят се спря на вратата на спалнята. Стаята бе тъмна и зловонна. Затворените капаци на сводестите прозорци задържаха началото на зазоряването. Миризмата му каза всичко, което трябваше да знае. Както и гърдите на стареца — притихнали за пръв път от седмици. Устата му бе отворена, главата леко се беше наклонила към възглавницата. Струйка жълта лига бе засъхнала на устните му.

Варга бавно пристъпи към голямото махагоново легло и остави чантата си на масата. Повече нямаше нужда от инструменти. Докато беше жив, неговият пациент бе силен като бик. Варга се замисли за насилието, което той бе причинил. Но сега острите индиански скули бяха хлътнали и бледи. В това имаше нещо нелепо. Как е възможно човек, причинил толкова страх и мъка през живота си, в смъртта си да изглежда така крехък и немощен?

Варга чу глас откъм салона, който унищожи спокойствието на разсъмването. Боби, най-малкият син на стареца, се втурна в помещението все още по пижама. Той спря рязко и се втренчи в безжизнените форми с широко разтворени очи.

— Мъртъв ли е?

Лекарят кимна.

— Най-накрая освободи живота от хватката си. Стискаше го за топките цели осемдесет години.

Маргарет, жената на Боби, бременна с третото внуче на стареца, започна да плаче на прага. Синът предпазливо се примъкна до леглото, сякаш приближаваше задрямал планински лъв, който всеки миг може да скочи и да нападне. Коленичи и докосна лекичко лицето на баща си, вкоравените му изпити бузи. След това взе ръката, корава и груба като на общ работник дори и сега, и нежно я целуна.

— Todas apuestas se terminaron, papa — прошепна той, вторачен в мъртвите очи на покойника.

„Залагането приключи, татко.“

После се изправи и кимна.

— Благодаря ти, докторе, за всичко, което направи. Ще се погрижа братята ми да научат.

Варга се опита да разчете онова, което виждаше в очите на сина. Тъга. Нежелание да повярва. Болестта на баща му бе продължила толкова дълго и ето, най-накрая беше настъпил денят.

Не, по-скоро там беше изписан въпрос. Години наред старецът бе държал всички, свързани със силата на собствената си воля.

Какво щеше да стане сега?

Боби поведе жена си за ръка и излезе от стаята. Варга пристъпи към прозореца. Той отвори капаците и пусна утринната светлина вътре. Зората беше навлажнила долината.

Старецът я притежаваше цялата в протежение на много мили, далеч отвъд портите, пасищата, проблясващите Кордилери, издигащи се на три хиляди метра височина. Два черни американски джипа бяха паркирани до оборите. Двама телохранители, въоръжени с автомати, се разтакаваха около оградата и отпиваха от кафетата си. Още не знаеха.