Андрю Грос: Синята зона

— Не ми трябва адвокат — поклати Рааб глава. — Нямам какво да крия.

— Това е чудесно, господин Рааб — намигна му Руиз непринудено. — Тези неща обикновено минават най-добре, когато хората нямат какво да крият.

Агентът извади купчина документи от папката и ги подреди на масата.

— Господин Рааб, чували ли сте за „Паз Експорт Ентърпрайзис“? — започна той, обръщайки първата страница.

— Разбира се — потвърди Рааб. — Те са едни от най-големите ми клиенти.

— И какво правите за тях? — попита го агентът на ФБР.

— Купувам злато. На свободния пазар. Те работят в областта на масовото производство на бижута или нещо такова. От тяхно име го изпращам на посредник.

— „Арго Манюфакчъринг“ — Намеси се Руиз и отгърна поредната страница от бележките си.

— Да, „Арго“. Ако става дума за това…

— И какво прави „Арго“ с всичкото това злато, което вие купувате? — прекъсна го Руиз за пореден път.

— Не знам. Те са производители. Преработват златото в листове или каквото там поиска „Паз“.

— Бижута — промърмори Руиз иронично и вдигна очи от бележките си.

Рааб отвърна на погледа му.

— Какво правят със златото, си е тяхна работа. Аз просто го купувам.

— И откога доставяте злато на „Арго“ от името на „Паз“? — продължи разпита Бут, който изглежда отговаряше за разследването.

— Не съм сигурен. Трябва да проверя. Може би от шест или осем години…

— От шест или осем години — агентите се спогледаха. — И през цялото това време, господин Рааб, не сте имали никаква представа какво правят, щом получат златото от вас?

Това прозвуча като реторичен въпрос, но те изглежда очакваха отговор.

— Правят различни неща — вдигна рамене Рааб. — За различни клиенти. Бижута, позлатени неща, украшения за писалища, преспапиета…

— Те използват прекалено големи количества злато — отбеляза Бут, докато плъзгаше поглед по колона от цифри — за писалищни украшения и преспапиета. Не смятате ли? Миналата година — сто и трийсет фунта 8 8 Един фунт е равен на 0.453 г — Б.пр. . Грубо по шестстотин и четирийсет долара унцията 9 9 Една унция е равна на 28.3 г — Б.пр. . Това прави над трийсет и един милиона долара, господин Рааб!

Цифрите изненадаха Рааб. Той почувства капка пот да се стича по слепоочието му. Облиза с език устните си.

— Казах ви. Аз съм в бизнеса с трансакциите. Те ми дават договор и всичко, което правя, е да им доставя златото. Вижте, може би, ако ми кажете за какво е цялата тая работа…

В отговор Бут се вторачи в него така, сякаш е изумен. Със скептична усмивка, която се стори на Рааб подплатена с факти, Руиз отвори своята папка и извади няколко нови листа. Черно-бели снимки. Осем на десет. На всички имаше всекидневни неща. Пособия за книги, преспапиета и някои основни инструменти: чукове, отвертки, мотики.

— Господин Рааб, разпознавате ли някои от тези предмети?

За първи път Рааб почувства как сърцето му ускорява ритъм. Той предпазливо поклати глава.

— Не.

— Вие получавате пари от „Арго“. Нали така, господин Рааб? — изненада го Руиз. — Рушвети…

— Комисиони — поправи го той, подразнен от тона му.

— В добавка към комисионите ви — настоя агентът, без да отмества поглед от него. Той плъзна друг лист по масата. — Колко е обичайната комисиона при търговията със стоки за широко потребление? Един и половина-два процента? А вашата е шест до осем на сто, господин Рааб. Така ли е?

Руиз продължаваше да го гледа изпитателно. Гърлото на Рааб пресъхна. Осъзна, че си играе със златните копчета за ръкавели „Картие“, които Шарън му бе подарила за петдесетия рожден ден, и рязко спря. Погледът му се стрелкаше между двамата агенти и прокурора, докато се опитваше да прецени какво се върти из главите им.

— Както казахте и вие, те използват доста злато — отговори Рааб. — Но какво правят с него, си е тяхна работа. Аз просто го доставям.

— Онова, което правят с него, господин Рааб — гласът на агент Бут, изгубил търпение, стана твърд — е да го изнасят. Тези бижута, които споменахте, не са направени от стомана, бронз или златни листове. Те са от чисто злато, господин Рааб. Оцветяват ги и ги оксидират, за да изглеждат като обикновени украшения. Подозирам, че знаете това. Господин Рааб, имате ли някаква представа къде отиват тези дрънкулки?

— Предполагам, че някъде в Южна Америка — Рааб си възвърна гласа, който заехтя дълбоко в гърлото му. — Обясних ви, аз просто купувам за тях. Не съм сигурен, че разбирам какво точно става.