Андрю Грос: Синята зона

— Господин Рааб, става това — Бут се приведе, за да го погледне в очите, — че вече сте нагазили с единия крак в кофа с лайна. Ние просто искаме да разберем дали другият също е вътре, или не. Казахте, че сте работили с „Арго“ между шест и осем години. Знаете ли кой е собственикът на фирмата?

— Харолд Корнрайх — отговори по-уверено Рааб. — Познавам добре Харолд.

— Хубаво. А „Паз“? Знаете ли кой я ръководи?

— Мисля, че се казва Спеса или нещо такова. Виктор. Срещал съм се няколко пъти с него.

— Всъщност, Виктор Спеса, чието истинско име е Виктор Концерга — Руиз плъзна една снимка по плота, — е изпълнителен съдружник в „Паз“. „Паз“ е регистрирана от офшорно дружество с ограничена отговорност, самото то с регистрация на Каймановите острови. „Би Кей Ей Инвестмънт“ — Руиз пръсна още няколко снимки на масата. Кадри от наблюдение. Мъжете определено приличаха на латиноамериканци.

— Познавате ли някого от тях, господин Рааб?

Сега Рааб наистина се разтревожи. По гръбнака му бавно започна да се стича струйка студена пот. Той взе снимките, разгледа ги внимателно една по една. После несигурно поклати глава.

— Не.

— Виктор Концерга, Рамон Рамирес, Луис Трухильо — рече главният от ФБР. — Тези лица са вписани като управляващи служители на „Би Кей Ей“, получателя на масовите стоки, в които се преработва вашето злато. Трухильо — продължи Руиз и плъзна към него друга снимка на нисък, набит мъж, който се качва в мерцедес — е един от тези, които управляват парите на фамилията Меркадо от колумбийския наркокартел.

— Колумбия! — повтори като ехо Рааб, а очите му се ококориха.

— И за да не бъда криворазбран, господин Рааб — агент Руиз пак намигна, — не говорим за „Б“ отбора.

Рааб се беше вторачил в тях с раззината уста.

— Златото, което купувате от името на „Паз“, се претопява в обикновени масови стоки, после те се оцветяват или оксидират и се изпращат обратно в Колумбия, където се преработват наново в кюлчета. „Паз“ е просто фасада. Тя е сто процента собственост на наркокартела Меркадо. Парите, които ви плащат за вашите „трансакции“, както ги наричате, са спечелени от разпространение на наркотици. Златото, което вие доставяте — агентът примигна, — е средството, с което връщат парите у дома си.

— Не! — скочи Рааб на крака, като този път очите му пламтяха предизвикателно. — Нямам нищо общо с това. Кълна се. Аз доставям злато. Това е всичко. Имам договор. Този Виктор Концерга ме нае, както правят много хора. Ако се опитвате да ме сплашите, добре, успяхте да привлечете вниманието ми. Действа! Но колумбийци… Меркадо… — той поклати глава. — Невъзможно. Какво мислите, че става тук?

Бут само потърка челюстта си с ръка, сякаш не бе чул и думичка от онова, което говореше Рааб.

— Когато Концерга ви потърси, господин Рааб, какво точно поиска от вас?

— Каза, че има нужда от злато. Искаше да го преработва в определени стоки.

— И как се получи така, че се е свързал с „Арго Манюфакчъринг“?

Рааб подскочи. Сега разбра. Беше съвсем ясно накъде води разпитът. „Арго“ беше собственост на негов приятел. Харолд. Той ги беше запознал.

И от години му плащаха добре заради това, че беше уредил сделката.

Точно в този момент прокурорът от Департамента по правосъдие, който досега беше мълчал, се наклони напред и попита:

— Господин Рааб, нали разбирате определението за пране на пари?

Рааб се почувства така, сякаш го бяха ударили в стомаха. Лицето му побеля. — Нищо не знаех! — поклати глава. Внезапно гърбът на ризата му се просмука с пот. — Добре де, аз… взимал съм комисиони от „Арго“ — заекна той. — Но това беше по-скоро хонорар за намирането на фирмата, а не рушвет. Аз бях просто посредник. Хората непрекъснато го правят. Обаче, кълна се, не съм имал представа какво правят със златото. Пълна лудост — той огледа очаквателно лицата на агентите за някакви следи от разбиране. — В този бизнес съм от двайсет години…

— Двайсет години — Руиз скръсти ръце през гърдите си и се наклони назад. — Това е цифра, на която ще се спираме от време на време. Но сега… казахте, че Концерга пръв е дошъл при вас?

— Да — кимна Рааб. — Обясни, че иска да произвежда разни неща от злато. Че аз ще бъда негов брокер, ако му намеря контрагент. Че ще бъде много доходно. Аз го свързах с Харолд. Никога не съм чувал за „Би Кей Ей Инвестмънтс“. Или за Трухильо. Харолд е добър човек. Познавам го, откакто двамата за пръв път влязохме в този бизнес. Той просто се нуждаеше от работа.