Андрю Грос - Синята зона

Те не продумаха. Просто изчакаха Рааб бавно да се върне обратно на масата. Очите му горяха, той се тръшна отново на стола и ги разтърка с пръсти.

— Трябва да говоря с адвоката си.

— Искате защита и това е ваше решение — отговори Руиз. — Вие сте сготвена манджа, господин Рааб, каквото и да правите. Единствената ви възможност да се отървете от всичко това, е да говорите с нас. Но преди да проведете разговора с адвоката си, има и още нещо, което може да му кажете.

— И какво е то? — Рааб се вторачи в него, с цялото си същество усещаше безизходицата.

Агентът извади друга снимка от папката си и я плъзна по масата.

— Какво ще кажете за това лице? Познато ли ви е?

Рааб я взе. Загледа се в нея едва ли не почтително, докато лицето му бавно побледняваше.

Руиз започна да вади още снимки. Те, както и предишните, бяха правени по време на наблюдение. С това изключение, че на тези беше заснет самият Рааб. Беше в компанията на нисък, набит мъж с къси мустаци и плешиво теме. Едната беше направена от отсрещната страна на улицата през прозореца на кабинета му. Другата ги показваше как обядват в „Чайна грил“. Сърцето на Рааб слезе в петите.

— Айвън Бероа — промълви той, загледан тъпо в снимките.

— Иван Берос — кимна агентът на ФБР, сдържайки усмивката си.

Сякаш по даден знак вратата на стаята за разпити се отвори и някой влезе.

Очите на Рааб се ококориха.

Беше мъжът от снимката. Бероа. Облечен съвсем различно от това, което Рааб беше виждал. Не носеше кожено яке и джинси, а костюм.

Имаше и значка.

— Господин Рааб, мисля, че вече познавате специален агент Еспозито? Но ако паметта ви има нужда от освежаване веднага можем да ви пуснем записите, направени по време на срещите ви с него.

Рааб вдигна очи с побеляло лице. Хванаха го. Беше се прецакал.

— Както ви казахме в началото — агент Руиз започна да прибира снимките с престорена усмивка, — нещата винаги се получават най-добре, когато човек няма какво да крие.

Кейт едва успя да хване влака в 12:10 от спирка „Фордъм Роуд“ към дома на родителите си в Ларчмънт и се напъха в последния вагон точно преди вратите да се затворят.

Времето й стигна само да грабне няколко лични вещи и пътьом да остави неясно съобщение на Грег: „Нещо се е случило с Бен. Аз съм на път за вкъщи. Ще ти съобщя, когато науча повече.“

Едва когато влакът излезе от гарата и Кейт се озова в обедната празнота на вагона, всичко се стовари върху нея. По-точно казано, наученото от майка й направо я повали.

Баща й — арестуван от ФБР.

Ако не беше доловила паниката в гласа й, щеше да си помисли, че това е някаква шега. Пране на пари. Заговор. Пълна лудост… Та баща й бе един от най-почтените хора, които познаваше.

Разбира се, може и да измъквал по някоя комисионна оттук-оттам. Или от време на време да пише някой семеен обяд за сметка на фирмата. Или да мами с данъците си… Всички го правеха.

Но ЗКОВГ… Подпомагане на криминално деяние… ФБР… Лудост. Тя познаваше своя баща. Знаеше какъв човек е. Абсолютно невъзможно…

Кейт си купи билет от кондуктора и облегна глава на прозореца, опитвайки се да успокои дишането си.

Доброто име беше най-важното за баща й. Той често говореше за това. Бизнесът му се основаваше на него. Той нямаше продавачи, някаква сложна маркетингова програма или задна стая, пълна с блъскащи се търговци. Имаше само себе си, договорите и дългите години в този занаят. И добро име. Какво друго беше по-ценно от неговата дума?

Веднъж, спомни си Кейт, той бе отказал да се заеме с продажбата на голямо имение, чиято цена надхвърляше седемцифрено число, само защото изпълнителят на завещанието го беше предложил и на конкурент, който обаче му беше близък. Баща й не искаше да се натиска за работата в ущърб на свой приятел.

Друг път, две години след продажбата на осемкаратов диамант, за която беше посредничил, той го прие обратно. Само защото някакъв оценител мошеник, с когото купувачката се бе консултирала по-късно, настояваше, че камъкът е малко замъглен. Сделка за седемцифрено число. Замъглен? Дори и Джъстин му казаха, че трябва да е луд, за да го направи. Камъкът не се бе променил! Просто жената не го искаше повече.

Влакчето на Метро Норт 12 12 Metro-North Railroad — крайградска железница, свързваща Ню Йорк Сити със северните предградия в Ню Йорк и Кънектикът. — Б.пр. подминаваше с тракане евтините жилищни блокове в Бронкс. Кейт потъна в седалката си. Тревожеше се за баща си. Как ли се чувстваше той? Момичето затвори очи.