Андрю Грос: Синята зона

Оттам им остана и онова дискретно помахване. Техният знак.

— Ем има избухлив характер — намигваше баща й, — но ти си истинският боец в семейството.

Кейт отчупи малко от блокче „Пауър бар“ 18 18 Шоколадов десерт, подобен на „Сникърс“. — Б.ред. и го пъхна в устата си. Задъвка и облегна глава назад. Отпи глътка вода от бутилката и зачака силите й да се върнат.

Влакът наближи Ларчмънт и забави ход при влизането си в гарата от червени тухли.

Кейт прибра комплекта си обратно в чантата. Надигна се, преметна раницата през рамо и зачака пред вратите.

Никога не го забравяше. Дори и за един-единствен ден. Нито дори за миг.

Когато след два дни в кома, отвори очи в болницата, лицето на баща й беше първото нещо, което видя.

Кейт знаеше, че Бен ще оправи и това така, както винаги е правил. Ще се справи. Каквото и да е сторил. Сигурна беше.

А майка й… Тя въздъхна, когато забеляза сребристия лексус на паркинга, докато влакът спираше на гарата.

Майка й беше нещо напълно различно.

Този следобед пътуването до Уестчестър беше дълго и трудно за Рааб, нищо че седеше на задната седалка на черната лимузина, която неговият адвокат Мел Кипстейн беше уредил.

Час преди това беше отведен пред съдия Мюриъл Заперстейн в сградата на Нюйоркския районен съд на Фоли Скуеър, за да му бъде предявено обвинение — най-унизителният момент в неговия живот.

Недружелюбният прокурор, който бе присъствал на разпита му, го нарече „криминален мозък“, архитект на незаконна схема, чрез която колумбийските наркобарони успяват да изнасят пари от страната. Освен това го обвини, че от години съзнателно е печелил от тази схема и има връзки с известни трафиканти на дрога.

Рааб трябваше да положи усилия, за да не се развика: „Не, не е така.“

Всеки път, когато слушаше как съдията прочита ново обвинение, то се врязваше в него като назъбено острие на нож.

Пране на пари. Подпомагане и съучастничество в криминално престъпление. Заговор за измама на правителството на САЩ.

След известни пазарлъци, по време на които Рааб се разтревожи, че може изобщо да не го пуснат, му определиха гаранция от два милиона долара.

— Разбирам, че притежавате луксозна къща в Уестчестър, господин Рааб — съдията надникна над очилата си.

— Да, ваша чест — вдигна рамене Бенджамин, — така мисля.

Тя надраска нещо върху един документ с официален вид.

— Опасявам се, че вече не е ваша.

Час по късно той и Мел пътуваха по магистрала 95 към Уестчестър. Единственото, което каза на Шарън, беше, че е добре и че ще й обясни всичко, когато се прибере вкъщи.

Мел смяташе, че те определено имат пространство да маневрират. Беше на мнение, че Рааб е вкаран в капан. Досега го беше представлявал при спорове по изпълнение на договори, за наема на офиса и при учредяването на попечителство за децата му. Само преди две седмици те двамата бяха завършили втори в турнира по голф между членовете на клуба и гостите в Бърнинг Трий.

— Бен, законът казва, че трябва да си им помагал съзнателно. Този Концерга никога не е заявявал пред теб какво възнамерява да прави със златото. Така ли е?

Рааб поклати глава.

— Да.

— Никога не е споменавал изрично, че парите, които ти дава, произхождат от незаконни действия?

Рааб отново поклати глава, а после отпи голяма глътка от бутилката вода.

— Така че, ако не си знаел, не си знаел. Така ли е, Бен? Това, което ми съобщаваш, е чудесно. ЗКОВГ изисква да си заговорничил със „съзнателно намерение“. Не може да си участник, а още по-малко да подпомагаш и подстрекаваш, ако не знаеш.

Когато Мел го казваше, звучеше хубаво. Направо можеше и сам да го повярва. Той беше допуснал няколко големи грешки в преценките си. С това трябваше да се оправя. Бе действал сляпо и глупаво. От алчност. Но не беше наясно с кого си има работа и какво правят онези със златото. Утре сутринта имаше втора среща с представители на правителството, която вероятно щеше да предопредели следващите двайсет години от живота му.

— Бен, трябва обаче да ти кажа, че тази история с онзи тип Бероа… усложнява нещата. Лоша работа. Имам предвид, че са те записали как обсъждаш същата схема с агент на ФБР — Мел го изгледа внимателно. — Бен, това е важно. Приятели сме от дълги години. Има ли нещо, което не си ми казал и което може да окаже влияние на случая? Нещо, което правителството може би знае? Ако е така, сега е моментът да ми кажеш.

Рааб се вторачи в Мел. Бяха приятели повече от десет години.