Андрю Грос - Синята зона

— Няма начин да бъде доказано, че съм знаел точно какво става — обясни баща й. — Дори не съм сигурен дали изобщо ги интересувам аз.

— Тогава какво искат? — попита Шарън с широко разтворени, неразбиращи очи.

— Онова, което искат от мен, е да пропея.

— Да пропееш…

— Да свидетелствам, Шарън. Срещу Харолд. И срещу колумбийците.

— В процес?

— Да — той преглътна примирено. — По време на процес.

— Не! — Шарън скочи. В очите й проблеснаха сълзи от яд и объркване. — Това ли е начинът да запазим живота си? Като свидетелстваш срещу един от най-близките си приятели? Бен, нали няма да направиш това? Така ще изглежда, сякаш си виновен. Харолд и Одри са наши приятели. Ти си продавал на тези хора злато. Какво са правели с него, си е тяхна работа. Ние ще се борим срещу това, нали, Бен? Кажи ми, че ще го направим!

— Шарън, разбира се, че ще се борим. Само че…

— Само че какво, Бен? — Шарън задържа пронизващия си поглед върху него.

— Проблемът, Шарън, е, че плащанията, които съм приемал през всичките тези години от онези хора, не допринасят много за моята невинност.

Гласът му бе станал по-висок и в него имаше нещо, което Кейт никога преди не беше долавяла. Той се страхуваше и не беше невинен. Може би нямаше да успее да направи така, че всичко да завърши благополучно. Близките му седяха и го гледаха, опитваха се да разберат какво означава това.

— Тате, нали няма да влезеш в затвора?

Беше Джъстин, питаше с несигурен и настойчив глас. Този въпрос изведнъж измести всичко друго в главите им.

— Разбира се, че не, шампионе — придърпа го към себе си и поглади чорлавата кестенява коса, гледайки покрай него в Кейт.

— Никой от това семейство няма да отиде в затвора.

Луис Прадо не задаваше много въпроси. Вече четири години живееше в Съединените щати. Според документите той гостуваше на сестра си, но това беше чиста лъжа. Нямаше роднини тук.

Бе дошъл в страната, за да работи. Избраха го след внимателен подбор заради начина, по който се справяше у дома. А с онова, което правеше, Луис се справяше много добре.

Изпълняваше поръчки за фамилията Меркадо. Мръсни поръчки. От онези, които вършиш заради дадената клетва. Не поглеждаш в лицата им. Гледаш през тях. Не питаш защо.

Това го бе измъкнало от бедняшките квартали на Карменес. Това му позволяваше да изпраща пари у дома на жената и детето. Пари, за които там само можеше да мечтае. Това му позволяваше да плаща за модните костюми, които носеше, за частните сепарета в салса клубовете и случайните жени, които срещаше там. Те го гледаха с гордост и уважение.

Това го отличаваше от онези desperados 22 22 Desperados (исп.) — нарицателно за престъпници по времето на Дивия запад. — Б.пр. вкъщи. Мъже без стойност. Без значение. Едно нищо.

Шофьорът, нахакано момче на име Томас, си играеше с радиото в произведения по поръчка кадилак „Ескалейд“.

— Ха! — той тактуваше с длани в салса ритъма по волана. — Хосе Олберто. Ел Канарио.

Момчето вероятно нямаше повече от двайсет и една, но вече се беше издепедепсало и щеше да мине дори и през някоя шибана сграда, ако трябваше да стигне от другата страна. Безстрашно, може би малко безразсъдно, но точно от това се нуждаеше Луис сега. Беше работил с него и преди.

Излязоха от Бронкс и пътуваха на север. През квартали, които не бяха виждали преди. Места, скрити зад високи огради и с пазачи на портите. „Може би, мислеше си Луис, ако си върша работа и си изиграя картите правилно и аз един ден ще имам такъв дом.“

Те внимателно следваха маршрута по магистралата. Минаваха го повторно, за да се уверят, че са запомнили светофарите и завоите. Трябваше да го изминат бързо, когато се измъкват.

„Така е било винаги — мислеше си Луис. — Братовчеди, братя. Цели семейства. Всички даваха една и съща клетва. Fraternidad 23 23 Fraternidad (исп.) — братство. — Б.пр. . Ако умре заради работата си, така да бъде. Това е връзка до живот. Независимо колко дълъг или къс е той.“

Те се спуснаха по тъмна, с надвиснали корони на дърветата улица и спряха пред една голяма къща. Загасиха фаровете. Някой разхождаше куче по брега и те изчакаха, докато човекът изчезне от погледите им.

— Да вървим, hermano 24 24 Hermano (исп.) — брат. — Б.пр. — Томас барабанеше по волана. — Време е за салса!

Луис отвори сака в краката си. Шефът му бе особено подробен този път. Обясни педантично точно какво трябва да се направи. На Луис не му пукаше. Никога не бе виждал обекта. Дори не знаеше името му. Всичко, което му беше известно е, че той може да навреди на фамилията. Това бе достатъчно.