Андрю Грос - Синята зона

— Първо, господин Рааб смята, че не е сторил нищо нередно — побърза да се обади Мел.

— Нищо нередно? — федералният прокурор повдигна вежди, сякаш не беше чул добре.

— Да. Той отрича някога съзнателно да е участвал, в каквато и да е схема за пране на пари или за измама на правителството на САЩ. Той не е укривал доходите, които е печелил от тези трансакции. Навреме е плащал данъците си. Каквито и сделки да са осъществявани между господин Корнрайх и господин Концерга, това е ставало без съгласието или знанието на моя клиент.

Специален агент Бут погледна изненадано Мел.

— Вашият клиент отрича да е знаел, че „Паз Експорт Ентърпрайзис“ е фирма, основана, за да получава фалшиви стоки, предназначени да перат парите на наркокартела Меркадо? И че неговите действия са подпомагане и съучастие в углавно престъпление, когато свързва „Паз“ с „Арго Манюфакчъринг“?

Рааб се беше вторачил нервно в Бут и Руиз. Мел кимна с глава.

— Да.

Федералният прокурор въздъхна нетърпеливо, сякаш му губеха времето.

— Това, което моят клиент признава — започна Мел да обяснява, — е, че може да е бил заблуден или дори е постъпил глупаво, когато не е заподозрял нищо лошо, като се имат предвид редовните и сравнително доходоносни резултати от бизнеса на господин Концерга. Но приемането на договор за доставки и заплащане по сделките не представляват знание за това кой е крайният потребител или за какво са използвани произведените стоки.

Специален агент Бут се почеса по главата, помисли малко и кимна търпеливо.

— Господин Рааб, както вече обясни господин Нардоци, онова, което правим, е да се опитаме да ви дадем възможност да предпазите семейството си, преди да поемем по другия път.

— ЗКОВГ много ясно посочва — напомни Мел, — че заподозреният трябва с готовност и съзнателно да планира…

— Господин Кипстейн — агент Руиз прекъсна адвоката на Рааб насред думата, — ние знаем какво гласи ЗКОВГ. Човекът, с когото вчера запознахме вашия клиент, е специален агент от ФБР. Агент Еспозито се е представил като делови партньор на Луис Трухильо. Вашият клиент му е предложил да върти бизнес с него по същия начин, по който е помагал на „Паз“. Господин Кипстейн, това е пране на пари. И опит за измама.

— Вие сте скроили номер на моя клиент — побърза Мел да ги обвини. — Подмамили сте го да извърши незаконно действие. Изложили сте неговия живот и живота на семейството му на опасност. Това е капан. Дори нещо повече. По мое мнение е безразсъдно излагане на опасност!

Бут се облегна назад.

— Единственото, което мога да кажа, е, че вашето мнение, адвокате, е леко сбъркано — на лицето му се появи изражение, сякаш е посъветвал някого как да спечели разиграване на покер.

Бут кимна на Руиз, който бръкна в папката и извади една касета.

— Имаме запис на гласа му, господин Кипстейн. Клиентът ви е посетил Колумбия шест пъти през последните осем години. Искате ли да чуете какво си говорят? — Той плъзна касетата през масата. — Или най-сетне ще се заемем с днешната си работа, която е да спасим живота на вашия клиент?

— Добре — отговори Мел Кипстейн.

Агентът вдигна рамене и посегна към касетофона.

Рааб постави ръка върху рамото на адвоката.

— Мел…

Той се вторачи в него.

Рааб знаеше, че някой ден това ще се случи. Даже когато всекидневно се преструваше, че този миг никога няма да настъпи. Че всичко ще продължава до безкрай.

Те знаеха за връзката му с „Арго“ и колко пари е получил. Имаха запис на гласа му. Според ЗКОВГ трябваше само да бъде установена схемата за измама. Дори единствено знанието за подобна дейност е достатъчно, за да бъдеш осъден. С неговия статут на организатор можеха да го пъхнат на топло за двайсет години.

Знаеше. Винаги беше знаел. Обаче просто не беше подготвен за празнотата, която изпита сега. Не очакваше, че толкова ще го заболи.

— Какво искате от мен? — кимна той тъжно.

— Господин Рааб, много добре знаете какво искаме от вас — отговори Бут. — Искаме да дадете показания. Искаме Трухильо. Искаме вашия приятел. Искаме да ни кажете всичко, което знаете за „Паз“ и „Арго“, и ще видим какво е готов да направи господин Нардоци.

Те изложиха много делово пред Рааб как ще конфискуват собствеността му. Къщата, банковите сметки, автомобилите. Искаха от него да предаде всички, включително своя приятел, иначе щяха да го хвърлят в затвора.

— Разбира се, можем и нищо да не правим — вдигна рамене Руиз със злорада усмивка. — И да ви оставим на улицата. Да си гледате работата. Кажете, господин Рааб, след случилото се снощи колко време смятате, че ще изкарате?