Андрю Грос - Синята зона

Рааб затвори очи и мъчително въздъхна.

— Мога да ви дам Концерга — обърна се той към Бут, когато отново ги отвори. — И Трухильо също. Но трябва да защитите семейството ми.

Бут кимна и хвърли тържествуващ поглед към Руиз и федералния прокурор.

— В замяна на вашите показания — заговори Нардоци — за осигуряване на безопасността ви можем да уредим да бъдете задържан и вие и семейството ви да бъдете преместени на сигурно място. Можем да се споразумеем да задържите част от собствеността си, така че животът ви да не се различава много от досегашния. Ще излежите десетина месеца до началото на процеса. След това вие и семейството ви просто ще изчезнете.

— Ще изчезнем? — Рааб се опули срещу него. — Говорите за Програмата за защита на свидетели? Тя е за бандити…

— В програмата участват най-различни хора — поправи го Бут. — Общото между тях е страхът от отмъщение заради показанията им. Ще бъдете в безопасност. И което е по-важно, семейството ви ще е в безопасност. Програмата никога не е била пробивана, стига да се живее по правилата. Може дори да си изберете район от страната, където да се установите.

— Това е единствената ви възможност, господин Рааб — настоя и Руиз. — Животът ви не струва пукната пара на улицата или в затвора, независимо дали ще оспорите тези обвинения в съда, или не. Вие сам сте си изкопали гроба в мига, когато сте се хванали с тия хора. Оттогава просто си го дооформяте.

„Как ще се оправиш с това“, помисли си Рааб. Думите на агентите го удряха като куршуми. Шарън и децата? Техният живот, всичко, на което държаха, което познаваха — край! Какво би могъл да им каже, за да разберат?

— Кога? — кимна Рааб победен. — Кога започва всичко това?

Нардоци извади няколко листа и ги плъзна през масата към него. Лист с вид на официален документ носеше заглавие „Съединени щати. Департамент по правосъдие. Формуляр № 5. Договор за сътрудничество и даване на показания“. Той свали капачката на химикалката.

— Днес, господин Рааб. Веднага щом подпишете.

Всички се бяха събрали в къщата. Кейт и Шарън подрязваха букет хортензии в кухнята в опит да овладеят нервите си, когато една тъмносиня лимузина, придружавана от черен джип, зави по автомобилната алея.

Бен се бе обадил преди час. Каза им, че трябва да обсъдят нещо много важно. Не пожела да каже как е минала срещата с ФБР. Целия ден никой не беше излизал навън. Децата не отидоха на училище. Около сградата бъкаше от ченгета и агенти на ФБР.

Мъж и жена, облечени в костюми, слязоха от лимузината, последвани от Рааб. Джипът зави по алеята и блокира входа към нея.

— Имам лошо предчувствие — прошепна Шарън и сложи настрана ножиците.

Кейт кимна и си пое дълбоко въздух. Този път и тя имаше неприятно усещане.

Баща й влезе в къщата и свали палтото си. Лицето му беше пепеляво. Той вяло помаха на Кейт, а след това сковано прегърна Шарън.

— Бен, кои са тези хора?

Той едва забележимо вдигна рамене.

— Шарън, трябва да обсъдим някои неща.

Седнаха на масата в трапезарията, но това не ги накара да се почувстват по-спокойни, защото по принцип никога не седяха там. Бен помоли за чаша вода. Трудно му беше да ги гледа в очите. Ден преди това мислеха за приемните изпити на Ем и планираха зимната си ваканция. Кейт никога не бе чувствала такова напрежение в къщата.

Шарън го погледна напрегнато.

— Бен, плашиш ни.

Той кимна.

— Има нещо, което снощи не споменах. Има още един човек, който дойде при мен в офиса и когото също запознах с Харолд. Човекът искаше да сключим същата уговорка като този от „Паз“, за когото ви споменах. Искаше да обърне пари в злато. Да го изнесе от страната…

Шарън поклати глава.

— Кой?

Той вдигна рамене.

— Не знам… Така или иначе, няма значение. Може би е предложил някои неща, с които не е бивало да се съгласявам — той отпи глътка вода. — Може би имат на запис нещата, които съм казал.

— Запис? — очите на Шарън се уголемиха. — За какво говориш, Бен?

— Не зная… — той гледаше безизразно напред, като все още избягваше погледите на другите. — Нищо определено. Но е достатъчно в съчетание с плащанията, които съм получавал, и това наистина усложнява нещата. Прави ги да изглеждат доста зле.

— Зле? — Шарън все повече се тревожеше. Кейт също. Снощи стреляха по тях! Самият факт, че е направен някакъв запис, беше лудост.

— Бен, какво искаш да кажеш?

Той прочисти гърлото си.

— Този, другият… — най-накрая вдигна поглед — бил от ФБР.