Андрю Грос - Синята зона

— Скоро — вдигна рамене баща й. — Утре, вдругиден…

— Мамка му, това е лудост — изпищя Емили. — О, боже мили!

Сякаш се беше прибрал вкъщи и им бе казал, че всички хора, които познават, всичко, което са правили, е унищожено при ужасна катастрофа. Обаче унищожените всъщност бяха те самите. Всичко, което имаха. Всичко, което обичаха. Животът им до този момент щеше да е заличен. Мъртъв.

— Никъде няма да ходя — извика Емили. — Оставам. Ти върви. Ти ни причини това. Татко, какво, по дяволите, направи?

Тя се втурна извън трапезарията, краката й заблъскаха по стълбите, а вратата се тресна след нея.

— Права е — обърна се Кейт към баща си. — Какво направи, татко?

Беше страшно да го вижда такъв. Не силният, уважаван човек, за какъвто винаги го бе смятала, а слаб и отчаян. Тя можеше да се справи с това. Хората мамят жените си, объркват се, крадат от фирмата си. Някои дори отиват в затвора.

Но другото… Че беше изложил всички на опасност. Беше ги превърнал в мишени. Всички, които уж обича. Кейт не можеше да го повярва. Семейството й бе разкъсано пред собствените й очи.

— А Рути, Бен? — Шарън го гледаше безжизнено. Нейната майка. — Не можем да я оставим. Тя не е добре.

Рааб безпомощно вдигна рамене.

— Съжалявам, Шар…

— Не разбирам — обади се Джъстин. — Защо да не можем да живеем тук? Защо да не могат да ни защитят? Това е нашата къща.

— Нашата къща… — баща му въздъхна дълбоко. — Тя вече няма да е наша. Правителството ще я вземе. Може би ще трябва да вляза в затвора, докато започне процесът. Мислят, че могат да намалят присъдата ми до излежаното време. После ще дойда при вас…

— Ще дойдеш при нас? — зяпна съпругата му. Очите й се разшириха и затрепкаха, но погледът й беше студен. — Бен, къде ще се присъединиш към нас?

Той поклати глава. Изражението му беше безучастно.

— Не зная, Шарън.

На горния етаж Емили беше изпаднала в амок. Кейт направи всичко възможно да я успокои. Сестра й се бе проснала по корем на леглото и блъскаше с юмруци матрака, обляна в сълзи.

Тя имаше своите турнири, треньора, класирането в лигата. Това беше сезонът, през който всичките й приятели щяха да празнуват тържествено шестнайсетгодишнината си 26 26 В САЩ и Канада на шестнайсет можеш да получиш шофьорска книжка. — Б.пр. . Следващата събота трябваше да се яви на теста за прием в университета.

— Кейт, това е нашият дом. Как можем просто ей така да изкореним живота си и да заминем?

— Зная, Ем…

Кейт легна до нея и я прегърна, както когато бяха деца, слушаха любимата си музика и си споделяха за проблемите с момчетата. Ем бе поискала таванът в стаята й да бъде боядисан в небесносиньо и имаше балдахин с нарисувани звезди от флуоресцентна боя, които грееха, щом лампата се загаси.

Кейт се загледа в тях.

— Спомняш ли си, когато бяхме в старата къща и цената на златото беше паднала? Онази година не ходихме никъде, а татко имаше затруднения. Аз бях в гимназията, но ти учеше в „Тамблин“. Той те остави там, Ем. Въпреки че му беше трудно. Направи го, за да можеш да продължиш да играеш скуош.

— Това не оправя нещата, Кейт — Емили гледаше гневно и бършеше сълзите си. — Това, което е направил. Ти няма да си тук. Но ние какво ще казваме на хората? Баща ни е търговец на наркотици. В затвора е. Трябва да заминем за няколко години. Ще се видим в университета. Това ще е нашият живот, Кейт…

— Не ги оправя, Ем… Зная… Просто…

Емили се изправи и се вторачи в нея.

— Просто какво, Кейт?

— Права си — Кейт стисна ръката й. — Това не оправя нещата.

Джъстин седеше на бюрото си пред компютъра, с вдигнати крака и излегнат назад, като човек в транс, и играеше видеоигра. Кейт го попита как е. Той я погледна с празен поглед и измърмори по обичайния си начин:

— Добре съм.

Тя слезе долу в старата си стая в далечния край на коридора.

Бяха я запазили до голяма степен същата като по времето, когато живееше в къщата. Понякога все още преспиваше тук по празниците и през почивните дни. Кейт се загледа в червените лавици, по които още имаше доста вехти учебници и папки. Стените бяха облепени със старите й плакати. Боро от „Ю Ту“. Бранди Частейн, прочутата голаджийка, на колене, когато женският футболен отбор на САЩ спечели олимпийското злато. Кейт винаги бе харесвала Бранди повече, отколкото Миа Хам. Леонардо ди Каприо и Джереми Блум, царят на сноуборда. Винаги изпитваше топло чувство, когато се връщаше тук.

Но не и тази вечер. Ем беше права. Това не оправяше нещата.