Андрю Грос - Синята зона

Те кимнаха внимателно.

— Дори и на Кейт? — Ем погледна към сестра си.

— Страхувам се, че дори и на Кейт не бива — поклати глава Фил Кавети. — Щом се установите, ние можем да ви уредим няколко телефонни разговора, ще може да си разменяте и имейли през сървъри на ПЗС. Няколко пъти годишно можем да уреждаме срещи с членове на семейството на неутрално място и под наш контрол.

— Няколко пъти годишно — изстена Шарън и хвана Кейт за ръката.

— Така е. Ще получите нови самоличности, нови шофьорски книжки, нови номера на социални осигуровки. Разбирате, че всичко това е за вашата сигурност и безопасност. Баща ви ще извърши нещо, заради което хората, срещу които ще свидетелства, ще го намразят. А вие вече лично видяхте какво могат да сторят те. Агент Сеймор и аз сме имали няколко подобни случая. Дори хора от фамилията Меркадо. Ако спазвате правилата, всичко ще е наред. Досега не сме имали случай, при който самоличността да е била разкрита.

— Зная колко плашещо ви се струва всичко това — намеси се Маргарет Сеймор. Отдясно на устата си имаше малка трапчинка и в говора й се долавяше южняшки акцент. — Но нещата ще се оправят, когато си намерите нов дом. Работила съм по много премествания, подобни на вашето. Семейства в същото положение. Човек може да каже, че съм станала специалист по фамилията Меркадо. Вие ще имате много повече, отколкото останалите. Достатъчно пари, за да живеете приятно. Може би не точно по същия начин, с който сте свикнали, но ние ще направим всичко възможно, за да ви изберем хубаво място — тя се усмихна на Емили, която очевидно се чувстваше зле. — Ходила ли си в Калифорния, скъпа? Или по северозападното крайбрежие?

— Аз играя скуош — вдигна рамене Емили. — В областната класация съм.

— Обещавам ти, че ще продължиш да се занимаваш с това, скъпа. Всичко ще уредим. Ще ходиш на училище и в колеж. Точно както би правила и тук. Хората се приспособяват. Ще се научиш да извличаш най-доброто от положението. А най-важното е, че ще бъдете заедно. Разбира се — тя хвърли поглед към Кейт, — би било най-добре, ако всички се включат.

— Не, това е решено. Аз оставам — обади се Кейт и стисна по-силно ръката на майка си.

— Тогава не трябва да се набиваш на очи — настоя Фил Кавети. — Няма да е лошо да смениш адреса си. Да се погрижиш сметките за телефона и тока да не бъдат на твое име.

Кейт кимна.

— Ще поговорим за това как да се държиш, когато родителите ти заминат.

— Ще можем ли някога да се върнем? — попита Емили.

— Никога не казвай никога — усмихна се Маргарет Сеймор, — но повечето семейства започват да се чувстват добре на новото място. Пускат корени. Опасявам се, че фамилията Меркадо има силна памет. Мисля, че е най-добре да погледнете на ставащото като на нова фаза във вашия живот. Ще свикнете с това. Кълна се в ракетите за скуош на Емили… Друго?

— Значи край — Шарън си пое шумно въздух. Очите й се застрелкаха наоколо, пълни със сълзи. — Къщата. Приятелите. Животът ни. Всичко, което съградихме.

— Не — Кейт поклати глава в несъгласие. Тя взе ръката на майка си и я притисна здраво до сърцето си. — Мамо, това е всичко. Това си съградила. Никога не го забравяй. Нашето име е Рааб, мамо. Кейт, Джъстин и Емили Рааб. Никой не може да ти отнеме това.

— О, мила, много, много ще ми липсваш — Шарън силно прегърна Кейт. Тя усети сълзите й по рамото си. Дойде и Емили и двете я прегърнаха.

— Малко съм уплашена — обяви Емили. Корава като стомана на игрището за скуош, сега тя се превърна в едва шестнайсетгодишно момиче, което ще бъде разделено от всичко, което познава в този живот.

— Мен също ме е страх, скъпа — отговори Кейт, прегръщайки сестра си още по-крепко. — Трябва да бъдеш силна — прошепна тя в ухото й. — Сега ти ще си борецът.

— Така, значи всичко е решено — намеси се баща й. Той не беше говорил много по време на процедурата. Фил Кавети кимна на един от младите агенти на ПЗС край вратата. Той се приближи и внимателно хвана Рааб за ръката.

— Добре — рече Шарън, докато си бършеше очите и се оглеждаше за последен път наоколо. — Не искам да говоря повече. Това е просто жилище. Ще има и друго. Хайде да тръгваме.

Кейт изведнъж осъзна, че за последен път казва сбогом на семейството си такова, каквото го познаваше. Това не беше екскурзия. Те нямаше да се върнат. Тя тръгна към вратата, прегърнала Емили и Джъстин. Погледна ги, а сърцето й заби тревожно.

— Не зная какво да кажа.

— Какво има да се казва? — Шарън се усмихна и избърса сълзите от бузата на дъщеря си. — Имам нещо за теб, миличка — тя извади една малка кафява кутийка за скъпоценности от джоба на сакото си и я пъхна в ръцете на Кейт.