Андрю Грос - Синята зона

Кейт се търкулна на леглото и извади мобилния си телефон. Натисна бутона за бързо набиране и погледна да види колко е часът. Сега имаше нужда от някого. Слава богу, той вдигна.

— Грег?

Бяха се запознали в Бет Шалом, сефарадския храм на нейното семейство. Той просто се бе приближил до нея по време на кидуш 27 27 В юдаизма благословия, която се произнася над чаша кашер вино, за да се освети шабатът или друг еврейски празник. — Б.пр. след службата по случай Рош Хашана 28 28 Има четири чествания на Нова година в юдаизма. Рош Хашана отбелязва началото на еврейската, което не съвпада с началото на календарната. — Б.пр. . Тя го забеляза от другата страна на олтара.

Грег беше страхотен. Приличаше й на Скитника евреин, но от Мексико Сити. Той нямаше роднини тук. Когато се срещнаха, беше последна година студент в медицинския факултет на Колумбийския университет, а сега втора година практикант по детска ортопедия. Бе висок като върлина, слаб и с гъстата си, рошава кестенява коса й напомняше малко на Аштън Къчър 29 29 Американски актьор, съпруг на Деми Мур. — Б.пр. . През последната година те фактически живееха заедно в апартамента й в Лоуър Ийст Сайд, югоизточната част на Манхатън. Сега, когато връзката им беше вече сериозна, големият въпрос бе къде ще го изпратят да практикува. Какво щеше да стане с тях, ако се наложеше да напусне Ню Йорк?

— Кейт! Боже, много се разтревожих. Остави ми такова тайнствено съобщение. Всичко наред ли е?

— Не — отговори Кейт. Тя едва сдържа сълзите си. — Грег, нищо не е наред.

— Нещо с Бен ли? Кажи ми какво е станало. Той добре ли е? Мога ли да помогна с нещо?

— Не, Грег, проблемът не е медицински. Не мога да навлизам в подробности. Обаче скоро ще ти кажа. Обещавам. Има нещо, което трябва да разбера.

— Какво е то, котенце?

Така я наричаше. Тя беше неговото любимо животинче. Изглеждаше искрено разтревожен за нея. Чуваше го в гласа му.

Кейт подсмръкна, за да спре сълзите, и попита:

— Грег, обичаш ли ме?

Настъпи мълчание. Разбираше, че го е изненадала. Държеше се като някакво глупаво дете.

— Зная, че непрекъснато си го повтаряме. Но сега е важно за мен. Грег, просто имам нужда да го чуя…

— Кейт, разбира се, че те обичам. Знаеш го.

— Зная — кимна Кейт. — Нямам предвид това… Онова, което имам предвид, е… мога ли да ти вярвам, Грег? Искам да кажа за всичко. И за мен?

— Кейт, добре ли си?

— Да, добре съм. Грег, просто имам нужда да го чуя. Знам, че звучи малко странно.

Този път той не се поколеба:

— Да, Кейт, можеш да ми се довериш. Честна дума, можеш. Само ми кажи какво става там, по дяволите. Нека да дойда. Може би мога да помогна.

— Благодаря, но не можеш. Просто имах нужда да чуя това. Сега всичко е наред.

Тя беше взела решение.

— Аз също те обичам.

Кейт го намери с вперен в океана поглед, седнал на един адирондакски стол 30 30 От Адирондак — планински масив в Америка и Канада, част от Апалачите. Природният парк Адирондак с гъсти девствени гори се простира на площ от шест милиона акра. — Б.ред. на задната веранда в хладния септемврийски въздух.

Тя веднага усети промяната в него. Ръцете му лежаха преплетени в скута, беше се вторачил във водата. Върху подлакътника на стола стоеше чаша бърбън.

Той дори не се обърна.

Кейт седна на хамака срещу него. Най-сетне Бен я погледна с потъмнял от мрачни размисли поглед.

— Тате, кой си ти?

— Кейт… — той протегна ръка към нея.

— Не, тате, трябва да го чуя от теб. Защото вече не знам. Защото изведнъж трябва да се опитвам да разбера коя част от теб, коя част от всичко това не е някаква шантава лъжа. Всички тия проповеди, кое ни прави силни като семейство… Татко, как можа?

— Кейт, аз съм твой баща — отговори той и сякаш се смали в стола. — И това не е лъжа.

— Не — тя поклати глава. — Баща ми беше честен и смел човек. Той ни е учил как да бъдем силни, за да постигнем нещо. Той не ме е гледал в очите и не ми е казвал да му вярвам, докато е бил наясно, че всичко в живота му е било лъжа. Татко, ти си знаел. През цялото време си знаел какво правиш. Всеки ден, когато си се прибирал при нас, си знаел. През всеки ден от живота ни…

Той кимна.

— Онова, което не е лъжа, Тиквичке, е, че те обичам.

— Не ме наричай така! — рече Кейт. — Повече няма да ме наричаш така. С това е свършено. Това е цената, която трябва да платиш заради случилото се. Тате, огледай се, виж болката, която причини.

Баща й трепна. Изведнъж той й се стори дребничък и слаб.