Андрю Грос - Синята зона

Кейт вдигна капачето. Вътре имаше нежна златна верижка и медальон. Той представляваше слънце от ковано злато с монтиран в средата диамант. Краищата му бяха назъбени, сякаш някой го бе разделил на две. Приличаше на ацтекско или може би инкско украшение.

— Кейт, то крие тайна — рече с усмивка майка й, докато го окачваше на врата й. — Има една история, свързана с този медальон. Някой ден ще ти я разкажа. Някой ден ще съединиш двете парчета наново.

Кейт кимна, като се опитваше да сдържи сълзите си.

После внезапно се обърна и се изправи с лице срещу баща си.

— Прехвърлих малко пари по сметката ти — заговори той сковано. — Мел ще се погрижи за това. Ще ти стигнат за известно време.

— Ще се оправя — кимна Кейт. Не беше съвсем сигурна какво трябва да изпитва.

— Зная, че ще се оправиш — после я притегли в обятията си. Той я притисна и Кейт не се възпротиви. Не искаше да го прави. Главата й се отпусна на рамото му.

— Ти все още си моя дъщеря — прошепна той. — Независимо какво изпитваш, това няма да се промени.

— Зная, тате — Кейт подсмръкна и също го прегърна.

Двамата се отдръпнаха един от друг. Бузите на Кейт бяха мокри от сълзи. За последен път погледна в хлътналите му кафяви очи.

— Ще се справиш, Тиквичке. Следи си захарта. Зная, че си на двайсет и три, но ако аз не ти напомня, кой ще го направи?

Кейт кимна и се усмихна.

— Татко, и ти ще се оправиш.

Един от федералните агенти го хвана за ръката и го поведе към черен джип със сигнална лампа на покрива. Той целуна Шарън и прегърна Джъстин и Ем. После те се качиха в колата. Започна да ръми.

Внезапно напрежението стана непоносимо.

— Все още мога да дойда — обърна се тя към майка си. — Само докато тате излезе…

— Не — агент Сеймор поклати глава, — тук не може да има половинчати неща. Ако дойдеш, оставаш докрай. Няма да имаш отпуска.

Шарън прегърна дъщеря си и се усмихна лекичко:

— Живей своя живот, детенце. Това искам за теб. Моля те…

Кейт несигурно кимна в отговор. След това самообладанието, което се опитваше да запази, я напусна.

Двама агенти ги отведоха при джипа на съдия-изпълнителите, който бе пристигнал незабелязано. Куфарите вече бяха натоварени. Качиха се и те. Кейт притича до джипа и постави длан върху мокрия прозорец.

— Обичам ви…

— И аз те обичам — промълви беззвучно майка й и постави дланта си върху нейната от другата страна на стъклото.

Джипът започна да се отдалечава. Кейт го гледаше, замръзнала на мястото си, и сега сълзите й свободно се стичаха. Трябваше да напрегне всички сили, за да не се втурне да отвори вратата и да се хвърли вътре. Не можа да отпъди мисълта, че може би ги вижда за последен път.

— Ще се видим скоро! — провикна се тя след автомобила.

Всички зад тъмното стъкло извиха глави и започнаха да махат. Джипът спря в края на автомобилната алея. След това зави покрай каменните колони, стоповете светнаха и после колата изчезна.

Кейт остана там с вдигната за поздрав ръка под усилващия се дъжд.

После двама агенти се качиха на предната седалка на другия джип. Двигателят заработи. Кейт можеше да вижда лицето на баща си през затъмненото стъкло. Внезапно я прониза пристъп на паника.

Правителствената кола потегли.

Кейт направи няколко стъпки подире й.

— Тате!

Сърцето й се блъскаше в гърдите. Не можеше да го остави да си тръгне така. Каквото и да бе направил. Искаше той да знае. Трябваше да знае, че тя го обича. Обича го. Затича се след колата.

— Тате, моля ви, спрете…

Джипът спря близо до края на алеята. Кейт направи още две крачки. Задният прозорец бавно се спусна.

Тя видя лицето му. Двамата се загледаха под усилващия се дъжд. Той примигна. На лицето му бяха изписани болка и отчаяние. Тя усещаше, че трябва да каже нещо.

После колата потегли.

Кейт направи единственото, за което можа да се сети, когато прозорецът започна да се вдига и само очите му се виждаха. Едничкото нещо, което знаеше, че той ще разбере, докато автомобилът се отдалечаваше.

Помаха му с един пръст.

Грег паркира колата си пред каменните колони на Бийч Шор Роуд. Цивилна кола на АМС беше паркирана на алеята. Бяха минали три дни, откакто семейството на Кейт бе отведено и поставено под закрила.

Млад агент слезе от колата и провери личните им карти, като внимателно огледа Кейт. После с приятелско кимване им махна да минат.

Кейт се загледа в тихата затворена къща, докато пътуваха по дългата, покрита с чакъл автомобилна алея.