Андрю Грос - Синята зона

— Не можеш просто ей така да издигнеш стена по средата на живота си и да кажеш: ето, от тази страна съм добър човек, добър баща, а от другата съм лъжец и крадец. Зная, че съжаляваш, татко. Сигурна съм, че те боли. Щеше ми се да мога да застана зад теб, но не зная дали някога ще съм в състояние да те гледам по същия начин.

— Кейт, страхувам се, че ще ти се наложи. Ние всички ще имаме много по-голяма нужда един от друг, за да можем да преодолеем това.

— Е, точно това е проблемът, тате — Кейт поклати глава. — Аз няма да дойда с вас. Ще остана тук.

Той се обърна, очите му тревожно се впиха в нея.

— Ще трябва, Кейт. Иначе се излагаш на опасност. Зная колко си ядосана, но ако дам показания, всеки, който може да е свързан с мен…

— Не — прекъсна го тя. — Не съм задължена. Тате, не съм длъжна. Вече съм пълнолетна. Моят живот е тук. Работата ми, Грег. Ем и Джъстин можеш да повлечеш с теб и се надявам искрено, че ще успееш да поправиш болката, която им причини. Но аз няма да дойда. Тате, не виждаш ли, че ни съсипа живота? И то не само твоя, а и на хората, които обичаш. Ограби им нещо, което са обичали и ценели. Съжалявам, татко, но няма да ти позволя да съсипеш и моя.

Той се загледа в нея, удивен от онова, което беше чул. После сведе очи.

— Ако не дойдеш — промълви той, — може да мине много време, преди да видиш отново някого от нас.

— Знам — отвърна Кейт. — И това ми къса сърцето, татко. Почти толкова, колкото да те гледам сега.

Той си пое дъх и протегна ръка към нея, като че молеше за прошка.

— Единственото, което съм правил — промълви той, — беше да купувам златото. Никога не съм виждал пликче с кокаин.

— Не, татко, не бива да мислиш по този начин — избухна Кейт. Той я хвана за ръка, но пръстите му не бяха същите като вчера. Почувства ги непознати и чужди, студени.

— Татко, огледай се. Това беше твоето семейство. Ти си правил много повече от това да купуваш злато.

Следващия следобед двама души от Федералната правоохранителна служба дойдоха у тях.

Единият беше висок и набит мъж с прошарени коси, казваше се Фил Кавети. Другата, приятна привлекателна жена на около четирийсет на име Маргарет Сеймор, която всички веднага харесаха, се представи като отговаряща за техния случай. Помоли ги да я наричат Меги.

И двамата бяха от ПЗС. Програмата за защита на свидетелите.

Първоначално Кейт предположи, че са тук само за да им разяснят програмата. Какво ги очаква в бъдеще. Но след като си поговориха няколко минути, стана ясно за какво всъщност бяха дошли.

Те щяха още днес да вземат семейството й под закрила.

Наредиха на всеки да си опакова по един куфар. Останалото, обясниха двамата, включително мебелите и личните вещи, щеше да пристигне след няколко седмици. Ще пристигне, но къде?

Джъстин напъха айпода и плейстейшъна в сака. Еми механично прибра ракетите си за скуош и очилата за плуване, плаката на „Търд Ай Блайнд“ и малко снимки на най-близките си приятели.

Шарън се чувстваше като развалина. Не можеше да повярва, че трябва да остави тук част от живота си. Майка си. Семейните албуми. Порцеланът от сватбата. Всички скъпоценни неща, които не можеше да вземе със себе си.

Техният живот.

Кейт се опита с всички сили да й помогне.

— Вземи това — Шарън пъхна албуми със снимки в ръцете на Кейт. — Тези са от мама и татко и техните семейства… — Шарън взе малката ваза, в която пазеха праха на шнауцера им Фриц. Погледна към Кейт и самообладанието започна да я напуска. — Как мога да оставя тези неща?

Щом затвориха куфарите, всички слязоха в дневната. Бен беше по сако и отворена колосана риза и не говореше много с останалите. Шарън носеше джинси и блейзър, косата й бе прибрана назад. Сякаш се отправяше на някакво кратко пътуване. Всички седнаха в мълчание.

Фил Кавети започна да обяснява какво предстои.

— Вашият съпруг ще бъде отведен в щатската прокуратура по-късно днес — обърна се той към Шарън. — Ще излежава присъда на сигурно място, докато започне процесът. Дотогава може да минат осем-десет месеца. Според споразумението той е длъжен да се явява като свидетел и на допълнителните процеси по реда на тяхното назначаване. Вие, останалите, ще бъдете под закрила, докато не бъде определено крайното ви местоназначение. При никакви обстоятелства не можете да разкривате на когото и да било къде е това място — той погледна към Ем и Джъстин. — Това означава, че не може да го пратите на най-добрите си приятели и по имейла. Нито като есемес. Всичко това е за вашата собствена безопасност. Разбирате ли?