Андрю Грос: Синята зона

Влязоха вътре заедно.

Кейт никога не бе чувствала голямата каменна къща като дом. „У дома“ беше по-скромното ранчо от петдесетте години в Харисън, където беше израснала. То се намираше през няколко градчета оттук. С нейната претъпкана ъглова стая, облепена с плакати на „Ю Ту“ и Гуинет Полтроу, мочурливото езерце зад къщата и постоянното бучене на движението по „Хътчинсън Паркуей“ откъм задната веранда.

Рааб беше купил тази къща, когато беше последна година в гимназията. Къщата на неговите мечти. С големите си прозорци в паладийски стил 20 20 Класически стил по името на италианския архитект Андреа Паладио (1508 — 1580). — Б.пр. , гледащи към океана, с огромната кухня като за Гаргантюа 21 21 Великан, основен персонаж в романа „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа Рабле (ок. 1494 — 1553). — Б.ред. , обзаведена с по две от всичко — съдомиялни машини, хладилници. С безвкусния приземен етаж, в който някакъв тип от Уол Стрийт беше прекалил с декорирането, и гаража с пет клетки.

Всички седнаха в залата, наречена всекидневна. Кейт с майка си — пред камината. Емили се сгуши в скута на баща си, настанил се на коженото кресло с висока облегалка. Джъстин придърпа дивана с покривка, украсена с пискюли.

Настъпи странно, неловко мълчание.

— С твоя ден ли ще започнем — реши да остроумничи Кейт в опит да намали напрежението, — или искаш да чуеш как мина моят?

Това накара баща й да се усмихне.

— Първо, не искам никой от вас да се страхува — започна той. — Ще чуете ужасни неща за мен. Най-важното е да разберете, че съм невинен. Мел казва, че имаме непоклатима защита.

— Бен, разбира се, че си невинен — обади се Шарън. — Но невинен в какво?

— Пране на пари. Опит за измама. Подпомагане и подбуждане към криминално престъпление. Това стига ли?

— Заговор… — Шарън зяпна. — Заговор с кого, Бен?

— В основни линии онова, което твърдят, е — той преплете пръсти, — че съм снабдявал със стока хора, които са вършили лоши неща с нея.

— Стока? — повтори Емили, без да разбира.

— Злато, скъпа — въздъхна Бен.

— Какво лошо има в това? — вдигна рамене Кейт. — Ти работиш в областта на търговията. Нали така? И точно това правиш.

— Повярвай, и аз се опитах да обясня това, но в този случай може да съм направил някои грешки.

Шарън се вторачи в него.

— Бен, на кого си доставял това злато? Какви са тези хора?

Рааб преглътна. Той приближи креслото си малко по-близко до нея и я хвана за ръката.

— Трафиканти на наркотици, Шарън. Колумбийци.

Шарън хлъцна и полузасмяна и полуневярваща, попита:

— Шегуваш се, нали?

— Шарън, не знаех, че са такива и единственото, което съм направил е да им доставям златото. Повярвай ми. Но има и още. Запознах ги с един човек. Той го използвал по незаконен начин. Произвеждали от него уж обикновени инструменти, поставки за книги, украшения за писалища и ги оксидирали. Така са можели да ги изпращат у тях.

— У тях? — Шарън хвърли бърз поглед към Кейт. — Не разбирам.

— В чужбина, Шарън. В Колумбия.

Ръката на майка й се стрелна към бузата й.

— О, мили боже, Бен, какво си направил?

— Виж, тези хора дойдоха при мен — Рааб стисна ръката й в своята. — Не знаех с какво се занимават и кои са. Бяха някаква експортна фирма. Аз вършех онова, което винаги съм правил. Продавах им злато.

— Тогава не разбирам — Намеси се Кейт — как могат да те арестуват за подобно нещо?

— За съжаление, е малко по-сложно, Тиквичке — отговори баща й и смени посоката. — Свързах ги с един човек, който им помогна да постигнат това, което искат. И получавах такова заплащане, че сега изглежда, сякаш съм участник в онова, което е ставало.

— А участвал ли си?

— В какво да съм участвал, Шарън?

— В ставащото?

— Шарън, разбира се, че не съм. Аз просто…

— С кого си ги запознал, Бен? — гласът на Шарън се повиши, напрегнат и разтревожен.

Рааб прочисти гърло и погледна надолу.

— Харолд Корнрайх. Той също е арестуван.

— Боже мили, Бен, какво сте сторили вие двамата?

Кейт почувства как стомахът й се свива на топка.

Харолд Корнрайх беше един от деловите приятели на баща й. Ходеха заедно по панаири и изложения. Той и съпругата му Одри бяха присъствали на семейните им тържества. Сякаш бяха някакви тъпи бели задници, попаднали в капан. Проблемът беше, че баща й изобщо не беше глупав. И е взимал пари. От криминални типове. Търговци на наркотици. Не бе нужно да си специалист по конституционно право, за да разбереш, че от това не можеш да се измъкнеш просто така.