Андрю Грос: Синята зона

Тя беше най-голямото му дете. Изпреварила другите с шест години. Много пъти Бен й беше казвал, че това е изградило специална връзка между тях двамата. „Това е нашата малка тайна, Тиквичке“. Имаха дори свой таен поздрав. Бяха го видели в някакъв филм и така си остана — помахване с един пръст.

Тя изглеждаше по-различно от другите му деца. С големи очи, много привлекателна, винаги се намираше някой да каже, че прилича на Натали Портман 13 13 Американска актриса от еврейски произход. Става известна с ролята си във филма „Леон“, когато е само на 12 г. Участва в „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас. — Б.пр. . Косата й беше дълга до раменете, светлокестенява. На Еми и Джъстин беше по-гъста и тъмна. И тези проницателни зелени очи — откъде се бяха взели?

— Пощурели гени — често обясняваше Кейт. — Нали знаеш, доминантни и рецесивни Х и У-хромозоми… Как прескачат през поколение.

— Хубавка си — дразнеше я баща й. — Само не мога да разбера как може да си и толкова умна.

Облегна се отново на стъклото, замисли се колко пъти й е помагал.

На всички тях.

Той си тръгваше по-рано от работа, за да може да дойде навреме за футболните й мачове в гимназията. Веднъж дори се качи на самолета ден по-рано, за да се прибере от Ориента, когато нейният отбор бе стигнал до областния финал. Пътуваше с кола през целия Северозапад и за турнирите по скуош на Емили. Тя бе една от най-добрите в младшата възраст в Уестчестър Каунти и той винаги успяваше да я придума да укроти прословутата си избухливост след загубата на някой мач.

А през почивните дни, когато включиха Кейт в отбора по гребане, той идваше в „Браун“ с колата, за да седи на брега и да я гледа как гребе.

Кейт смяташе, че баща й е толкова отдаден на семейството си, защото като малък не е имал свое. Майка му Роуз дошла от Испания, когато той бил момче. Баща му беше починал там. Нещастен случай с трамвай или нещо такова. Кейт не знаеше много за него. Майка му също беше починала млада, докато той си пробиваше път в Нюйоркския университет. Всички се възхищаваха от баща й. В клуба, в работата, приятелите им и точно това правеше нещата безсмислени.

„Татко, какво, по дяволите, си направил?“

Внезапно сърцето на Кейт започна да блъска. Усети познатата болка да се забива в очите й, сухото гърло, вълната от умора.

„Мамка му…“

Очакваше това да се случи. Винаги се появяваше при стрес. Не й трябваше повече от секунда, за да разпознае признаците.

Тя зарови в чантата за глюкомера. Откриха заболяването й, когато беше на седемнайсет — последната й година в училище. Захарен диабет тип 1. Страхотно.

В началото Кейт беше отчаяна. Животът й се промени напълно. Трябваше да се откаже от футбола. Не издържа приемните тестове за колежа. Налагаше се да следи строго храната си, когато всички излизаха събота вечер на пица или на купон.

Веднъж дори бе изпаднала в хипогликемична кома 14 14 Количеството на захарта в кръвта силно намалява и болният изпада в кома, ако не получи спешно инсулин. — Б.пр. . Зубреше в училищния стол, когато пръстите й станаха безчувствени и моливът се изплъзна от ръката й. Не знаеше какво става. Усети замайване. Тялото й не искаше да реагира. Лицата около нея започнаха да изглеждат прозирни. Тя се опита да изкрещи: „Какво, дявол да го вземе, става?“

Следващият й спомен е как два дни по-късно се събужда в болницата, закачена за около дузина тръби и монитори. Оттогава бяха минали шест години. През това време се бе научила да се справя. Все още трябваше да си бие две инжекции дневно.

Кейт натисна иглата на глюкомера в показалеца си. Дигиталният дисплей отчете 282. Нормата беше около 90. „Боже, беше много над нормата!“

Бръкна в чантата си и извади комплекта. Винаги държеше резервен в хладилника на лабораторията. Извади спринцовката и шишенцето „Хумолин“. Вагонът не беше пълен, така че можеше да го направи тук. Вдигна спринцовката и я вкара в инсулина, изтласквайки въздуха. Осемнайсет кубически сантиметра. Повдигна пуловера си. За нея това беше редовна практика. Два пъти на ден през последните шест години.

Притисна иглата в мекото на корема под гръдния кош. После лекичко натисна.

Първоначалните тревоги за това как ще живее с диабет останаха далеч в миналото. Беше влязла в „Браун“. Промени посоката и се зае с биология. Там започна и да гребе. Първоначално само за упражнение. После това изгради ново чувство за дисциплина в живота й. През първата й година, въпреки че беше висока само пет фута и четири инча 15 15 Равнява се на 1.60 м — Б.ред. и тежеше едва сто и петнайсет фунта 16 16 Около 47 кг — Б.ред. , се класира втора в единичен скул в шампионата на Бръшляновата лига 17 17 Ivy League — основана от група елитни колежи в североизточната част на САЩ. Названието идва оттам, че повечето от сградите им са покрити с бръшлян. — Б.пр. .