— Господин Рааб, нали сте запознат със Закона срещу корумпираните организации с връзки с престъпни групировки, известен като ЗКОВГ? — разкри насоката на случая щатският прокурор. — Или със Закона за борба с тероризма, известен като Пейтриът акт 10 10 Patriot Act — приет след атентатите на 11 септември 2001. Законът често е критикуван за нарушаване на основни граждански права — достъп до лична информация, банкови сметки, социални и медицински осигуровки и други. — Б.ред.
?
— ЗКОВГ… — Рааб пребледня. — Той е срещу гангстерите. Пейтриът акт? По дяволите, за какъв ме мислите?
— ЗКОВГ гласи, че е нужно само да знаете за криминално деяние или повтарящо се участие в такова, за да имаме углавно престъпление. Без съмнение, вашето участие в уреждане на връзката между „Паз“ и „Арго“, да не говорим за потока незаконни плащания, които сте получавали от тях в продължение на години, недвусмислено представляват углавно престъпление. Също така бих желал да привлека вниманието ви, господин Рааб, към Пейтриът акт, според който от 2001 година е подсъдно да не се уведомяват властите за чекове над двайсет хиляди долара, получени от чуждестранна организация.
— Пейтриът акт… — коляното на Рааб се стрелна нагоре и след това надолу като пневматичен чук. — Какви, по дяволите, ги говорите?
— Ние твърдим — Намеси се специален агент Бут, като небрежно почесваше късата си червеникава коса покрай слепоочията, — че вие яко сте се прецакали, господин Рааб, да ме извините за израза. И онова, за което трябва да мислите сега е как да направите така, че нещата да поемат в удобна за вас посока.
— Удобна за мен? — Рааб почувства топлината в стаята по-осезателно. Мярнаха му се Шарън и децата. Как щяха да приемат това? Как би могъл изобщо да обясни… Почувства, че му се завива свят.
— Господин Рааб, не изглеждате добре — отбеляза Руиз, като се преструваше на загрижен. Той стана и му сипа чаша вода.
Рааб скри лице в дланите си.
— Мисля, че имам нужда от адвокат.
— О, вие нямате нужда от адвокат — специален агент Бут го гледаше с широко отворени очи, — а от целия шибан Департамент по правосъдие, за да тръгнат нещата във ваша полза.
Руиз се върна на масата и плъзна чашата с вода към него.
— Разбира се, може и да има начин да се измъкнете от тази каша.
Рааб прекара ръце през косата си. Той отпи глътка вода, за да охлади вътрешната си горещина.
— Какъв начин?
— Начин, който ще ви опази да не влезете във федерален затвор за следващите двайсет години — отговори Бут с усмивка.
Рааб почувства как стомахът му се сви от болка. Отпи още една глътка вода, подсмърчаше и преглъщаше смесица от сополи и горещи сълзи.
— Как?
— Концерга, господин Рааб. Концерга води до Рамирес и Трухильо. Гледали сте филми. Тук нещата стават по същия начин. Вие ни водите нагоре по стълбата, а ние намираме начин туй-онуй да изчезне. Естествено — добави агентът, — сам разбирате, че вашето приятелче Харолд Корнрайх също трябва да си замине.
Рааб го загледа с празен поглед. Харолд му беше приятел. Той и Одри бяха присъствали на джъстиновата бар мицвах 11 11 В юдаизма церемония на посвещение, с която се отбелязва 13-годишнината на момчетата и началото на тяхното възмъжаване и религиозна отговорност. — Б.пр.
. Синът им Тим току-що беше приет в „Мидълбъри“. Рааб поклати глава.
— Познавам Харолд Корнрайх от двайсет години.
— Господин Рааб, той вече е минало — Бут повдигна вежди. — Не бихте искали да му задаваме същите въпроси за вас, нали?
Руиз премести стола си от другата страна на масата и го приближи към този на Рааб по един някак задушевен начин.
— Господин Рааб, водите хубав живот. Онова, за което сега трябва да мислите е как да го запазите. Видях снимките в кабинета ви. Не съм сигурен как двайсет години във федерален затвор ще се отразят на семейството ви.
— Двайсет години?
Руиз се ухили.
— Нали ви казах, че пак ще се върнем на тази цифра.
Пристъп на ярост изпълни гърдите на Рааб.
Той скочи на крака. Този път му позволиха да го направи. Отиде при стената и започна да я удря с юмрук, после престана. Обърна се с лице към тях.
— Защо ми причинявате това? Всичко, което съм сторил е да срещна двама души. Половината от тези, които работят на златарската улица, биха направили същото. Хвърляте в лицето ми Пейтриът акт. Искате да предам приятелите си. Единственото, което съм направил, е да купувам злато. Мамка му, за какъв ме мислите вие?
Читать дальше