Майте Карранса - Ледената пустиня

Беше прегърнала майка си Селене, която само на осемнайсет години я е родила сама, сред ледовете, защитена от една мечка, а после е слязла в ада по Пътя на Ом и се е освободила от ужасната Баалат.

— Разбра ли сега? Разбра ли защо не бива да говориш с никого?

Анаид разбра твърде много неща.

— Заради пророчеството, направено от Баалат?

— Точно така. Баалат се закле, че когато навършиш петнайсет години, ти самата ще я помолиш да се върне. А срещу пророчеството духовете са безсилни.

Анаид пребледня.

— И Баалат ще се завърне да ме унищожи.

— Теб, избраницата.

— И какво трябва да сторим, за да не се случи?

Селене въздъхна.

— Няма друг начин, освен да се върнем обратно по Пътя на Ом и отново да поискаме справедливост от мъртвите. Въпреки че този път ще бъде различно.

— Защо?

— Защото ти си тази, която трябва да го направи.

— Аз ли?

— Вече ходатайствах веднъж за теб. Те ще изслушат само избраницата.

Анаид усети студена пот по ръцете си и този път осъзна на какво се дължеше страхът от неясното присъствие около караваната, където се бяха настанили. В мрака отвън кръжеше Баалат. Под каква ли форма?

И тогава проумя всичко. Този нов имейл, този псевдоним, тази странна настоятелност на Рок да привлече вниманието й…

— Прекалено късно е — прошепна Анаид.

Селене разбра веднага, хвана я за раменете, нервна, разстроена.

— Повтори.

— Съжалявам, струва ми се, че вече я извиках. Помолих я да дойде.

Селене не можеше да повярва:

— Не може да бъде! Как? Кога?

Анаид беше смела и захапа устните си до кръв. Тогава проговори:

— Съжалявам, много съжалявам, извинявай… Не знаех.

— Как стана?

— Свърза се с мен, като се представи за Рок. Мислех, че е Рок, и бях учудена, защото непрекъснато ме молеше да му кажа мислите си и силно да си пожелая да дойде.

— И направи ли го?

Анаид си призна:

— Харесвам го, луда съм по него. Мислех, че говоря с Рок.

— Помоли ли го да дойде?

— Да. Каза ми, че ще дойде да ме види скоро…

— Сигурна ли си, че е била тя?

Анаид засрамена сведе поглед.

— Бях сляпа. Не знам как не си дадох сметка. Псевдонимът му беше… Бейби Айде Ах Лудо Абсурдно Твой.

— БААЛАТ! — извика ужасена Селене.

— Тя е била — предположи Анаид.

— Коя.

— Тази ръка навън, която се опита да ме удуши. Вече съществува, вече я призовах, вече се е освободила от оковите.

И точно в този момент се почука на вратата.

Селене и Анаид едновременно отреагираха светкавично. Загасиха лампите и извадиха атаметата си. Остриетата лъснаха под слабата лунна светлина.

Юсуф бен Ташфин погледна Анаид с преклонение.

— Не отваряйте, кралице моя.

Анаид притисна ръка към сърцето си. Сега знаеше, че Селене не може да види или чуе алморавидския воин. Така че зададе въпроса:

— Кой е?

— Гунар.

С копнеж Анаид се спусна към вратата, без да може Селене да й попречи.

Наистина. Стоеше там, пред нея. Висок, рус, със същите наситени светлосини очи като нейните, с най-приветливата усмивка на света и с отворени обятия, в очакване. Там беше Гунар, баща й.

Селене извика, но Анаид направи крачка към него и двамата се сляха в прегръдка.

Томатека — питка или традиционен хляб, разпространен в Каталуния и Валенсия. Приготвя се, като доматите се натриват с кръгови движения върху нарязания хляб, докато не го напоят хубаво. — Б.пр.

Тържество на римляните през февруари в чест на бог Пан. — Б.пр.

Paseo de Gracia — главен булевард в Барселона, търговски и социален център. — Б.пр.

Руни — древноскандинавски писмени знаци. — Б.ред.

Secretaire (фр.) — писалище, от secret тайна. — Б.пр.

Белуга — бял кит. — Б.пр.