Майте Карранса - Ледената пустиня

Вдигнах улуто , готова да пронижа нападателя си, наивно вярвайки, че както преди ще превърна своя противник в блок от лед. За моя изненада, звярът, оказа се арктически вълк, зави от болка от раната, след което разярен взе да кръжи наоколо. Не нападаше мен, а търсеше гърба ми, където бях сложила Диана.

Баалат беше коварна. Принуждаваше ме да се боря срещу собствената си раса, тази на вълците, караше ме да изпитвам омраза срещу моя тотем, да наруша табуто, което спазвах от малка. Вълците бяха мои приятели и сега Баалат, чудовищната Баалат се бе превъплътила в един от тях.

Диана се разплака и ме накара да застана нащрек. Скочих, но отчаяна усетих, че съм била изпреварена, че секунди преди това звярът се бе хвърлил върху дъщеря ми и я бе сграбчил. Държеше я в зъбите си и ако направех рязко движение, можеше да й откъсне парче месо… Почувствах се абсолютно безсилна… Отместих ръка назад, нападнах слепешката, улучих целта и този път забих улуто в муцуната на животното. Болката трябва да е била ужасна, също колкото грозния му вой, гърчовете на тялото му и яростта му, понеже то пусна плячката си, което всъщност беше моята цел, и се обърна срещу мен.

В момента, когато отвори уста, готвейки се да отхапе ръката, с която държах улуто , и да я налапа лакомо, стана чудо. Огромният арктически вълк бе превърнат в неподвижен блок от лед. И този път осъзнах, че Ледената кралица, а не ножът, спаси моя и живота на Диана. Тя бе авторът на магията, която ме бранеше.

Строполих се на земята, плувнала в пот и трепереща от усилието, и отчаяно започнах да разсъбличам детето, търсейки раната, която смятах, че звярът му бе причинил, но за щастие нищо не открих. С огромно облекчение установих, че зъбите му се бяха забили в тюленовата кожа, в която Диана бе увита, и дори не бяха докоснали розовата й плът.

Отново се разля светлина и Дамата пак се появи, но този път присъствието й ми се стори мирно и успокояващо, а не каквото бе само преди няколко минути.

— Е, Селене? Сега вярваш ли ми?

— Благодаря — прошепнах аз.

— Такава е Баалат. Отчаяна е и е в състояние да опита всичко, за да унищожи избраницата.

— Да я унищожи? — повторих потресена.

— Естествено. Вече не се интересува от теб. След като се е родила избраницата, сега желае да я унищожи, защото не е нейна дъщеря. Това е единствената й цел, която я е обсебила напълно.

Стиснах още по-силно в прегръдките си Диана. Опасността беше по-голяма, отколкото си мислех.

— Ами ти? Какво искаш?

Ледената кралица се засмя доволно.

— Внучка ми е. Желанието ми е да я опозная и да я обичам. Носи моята кръв.

Искаше ми се да възразя, но почувствах, че говори истината. Беше вярно, толкова вярно, колкото фактът, че очите на Диана бяха същите като на баба й. Стоманеносини, като небето.

— А после?

Дамата ме погледна с любопитство.

— Нетърпелива си, Селене. После… ще видим.

— Какво ще видим?

— Ще видим кой ще я отгледа, кой ще я възпитава и кой ще й помогне да осъзнае и да приеме важността на ролята, която й е отредена.

От една страна, се успокоих: Ледената кралица беше права и бе постигнала целта си — във вените на Диана течеше нейната кръв и това бе гаранцията, че ще продължи живота, рода и властта й. Беше заинтересована да запази Диана жива. Дотук нашите интереси съвпадаха. На практика тя беше мой съюзник.

Но аз бях Омар, а тя — Одиш, което беше непреодолима пропаст.

— Имам обаче един проблем, Селене. И двете го имаме.

Признаваше, че има слабо място. Това ме изненада.

Дали не беше друг номер, за да ме разчувства?

— Какъв?

— Баалат отслабва силите ми. За да защитя Диана, непрекъснато използвам магия, но това не може да трае вечно.

Побиха ме тръпки. Разбирах я. Аз не бих могла да издържа на постоянните и пагубни атаки на Баалат.

— Има ли някакъв начин да се унищожи окончателно Баалат? — попитах аз.

Ледената кралица въздъхна.

— Да, но при сегашните обстоятелства аз не мога да се заема с това.

Любопитството ме погъделичка.

— Какъв е той?

— Да се слезе в света на мъртвите и да се помолят духовете да се намесят, за да я принудят да преустанови черните си магии.

— Духовете ли?

— Духовете са й много сърдити. Възмутени са от нея или поне би трябвало да бъдат. Баалат е нарушила принципа им, според който мъртвите не се завръщат в света на живите.

Краката ми се разтрепериха само като си представих света на мъртвите.

— И защо не си го сторила досега? Ти можеш да изминеш пътя до мъртвите.