Майте Карранса - Ледената пустиня

Преди да потегля, накърмих Диана. Насладих се на вкусните гозби, които Ледената кралица ми предложи. Пих нектар от нейната чаша и изслушах съветите й как да надмогна ужаса от смъртта и да се завърна сред живите.

Ако се проваля и не се върна, дъщеря ми щеше да е Одиш и да унищожи Омар.

По тази причина трябваше да се върна жива и здрава от Пътя на Ом.

Преди да потъна в пещерата, свързваща двата свята, попитах Ледената кралица:

— Как се казваш?

Тя ми се усмихна.

— Кристине, наричай ме Кристине.

С глас, задавен от сълзи, само успях да кажа:

— Грижи се за нея, Кристине, добре се грижи за нея.

И се спуснах в ужасяващите дълбини, без друга помощ, освен тази на моето улу .

За Пътя на Ом и за всичко, което преживях, докато стигна в света на мъртвите, почти нямам спомен — всичко ми е като в мъгла. Изличих го, за да оцелея. И ако все пак нещичко ми е останало в главата, то предпочитам да не говоря за това. Твърде възможно е паметта ми да го е променила и изопачила в неистина. Сигурно в желанието си да го забравя съм го примесила със саги, митове и легенди, които предават по-поетично изминатия от мен път.

Защото дори нашата, на магьосниците Омар, в крайна сметка смъртни, способност да разбираме някои явления се простира дотам, където свършва светът ни, светът на живите. Поемеш ли веднъж пътя към света на мъртвите, всичко се оказва абсурдно и неразбираемо.

И ако ние не можем да приемем, че огънят и изгарящата му мощ произлизат от водата, то значи не можем да отворим сетивата си, за да видим и разберем онези, които вече не съществуват.

Колко наивни сме живите, като се мислим за могъщи! Ако знаехме къде е истинската власт, бихме преосмислили нашите страсти.

Затова забравих. Затова исках да залича тези мрачни мисли от главата си, защото намерението ми бе да се завърна.

Кристине много ясно ме предупреди, че никога няма да се върна от света на мъртвите, ако по Пътя на Ом загубя желанието за живот и се оставя да умра.

Признавам, че многократно се обезсърчавах. Изпитвах страх, който ме приковаваше, докато се спусках надолу към непознатото — толкова силен, че нямах сили да бутна вратите, които ми се изпречваха на пътя. Неизвестността, която ме очакваше зад всяка поредна врата, изчерпваше силите ми и тази преумора постепенно подриваше надеждите ми и заличаваше всяка илюзия. Неведнъж ме обземаше желание да спра и да остана кротко притихнала край пътя, в покой вовеки веков.

Но винаги, когато си казвах: „Не мога повече, оставам тук“, си представях детето си, разплакано, с жадно отворени устенца да чака да бъде накърмено от мен. Този образ бе единственото, което ми даваше кураж и сили да продължа напред.

Най-сетне, след като преминах черното езеро и след страховития цербер, който ме посрещна на другия бряг, успях да преодолея тежките изпитания, благодарение на това че следвах указанията на Ледената кралица.

Най-сетне вратите към света на мъртвите бяха отворени пред мен.

И за първи път жива Омар премина през желязната стена, проникна в дълбините и бе посрещната от духовете на мъртвите.

Пристигнах с празни ръце, но с гърди, напращели от кърма, и очи, пълни със сълзи.

Постъпих точно както ме бе учила Кристине. Коленичих пред мъртвите и разплакана, горещо ги замолих да пожалят живота на дъщеря ми, избраницата от пророчеството, която Баалат искаше да унищожи с черните си магии. Бях кратка и ясна. Исках справедливост.

И те ме изслушаха.

Изслушаха думите ми с образцово преклонение. После ме накараха да изчакам.

Чаках дълго, чаках и чаках в безвремието, докато накрая ми съобщиха, че са взели решение.

Мъртвите се показаха състрадателни. Мъртвите, които помолих за милост към дъщеря ми и пред които обвиних Баалат в нарушаване на принципите за живот, бяха справедливи.

След като се съветваха при затворени врати, те осъдиха поведението на Баалат, прецениха действията й като недопустими, а посегателството над едно тъй беззащитно момиченце определиха като произвол, признак на безчестие и липса на всякакво достойнство.

После произнесоха присъдата. Пред мен осъдиха Баалат да остане в плен и никога да не види изпълнено желанието си за мъст. И въпреки че Баалат се съпротивляваше и крещеше, те я укротиха със сила, с въжетата на горчилката и озлоблението омотаха непокорния й дух и против волята й я подчиниха.

Баалат бе осъдена да остане в мрака, без никакъв шанс някога да се върне в света на живите.