Камила Лекберг - Ледената принцеса

Къщата беше пуста и самотна. Студът надничаше от всеки ъгъл. Във ваната се бе образувал тънък слой лед. Кожата й вече имаше лек синкав оттенък.

Легнала така, тя приличаше на принцеса. Ледена принцеса.

Подът, на който седеше, също бе студен като лед, но това не го притесняваше. Протегна ръка и я докосна.

Кръвта по китките й отдавна бе засъхнала.

В този миг я обичаше повече от всякога. Галеше ръката й и имаше чувството, че гали отлетялата й душа.

Не се обърна на излизане. Не си взе довиждане. Щеше да я види отново.

Не можеше да се каже, че Ейлерт Берг е щастлив човек. Дишаше тежко, на пресекулки, а дъхът му веднага се превръщаше в бяла пара. Но не влошеното му здраве бе най-големият му проблем.

През младостта им Свеа беше толкова красива, че той едва дочака първата им брачна нощ. Тогава му изглеждаше нежна, мила и срамежлива, но истинската й същност лъсна след няколко кратки мига на младежка страст. И вече пет десетилетия го държеше здраво, под чехъл. Ейлерт обаче си имаше тайна. За първи път сега, на стари години, можеше да си открадне малко свобода и нямаше никакво намерение да изпусне този шанс.

Цял живот се бе скъсвал от работа, но парите от риболова му стигаха колкото да изхрани Свеа и децата. Сега, като пенсионер, разполагаше с още по-малко. Без стабилен доход не можеше и да започне нещо наново, сам. Тази работа му падна от небето, а на всичкото отгоре се оказа и смехотворно лека. Но щом някой беше готов да плаща толкова много само за няколко часа работа седмично, това си бе негов проблем. Той не се оплакваше. Пачката банкноти в дървения сандък зад купчината компост в градината бе нараснала значително само за една година и скоро щеше да може да се отправи към по-топли географски ширини.

Спря насред стръмния баир, за да си поеме дъх, и разтри скованите си от ревматизъм ръце. Испания или може би Гърция щяха да стопят леда в душата му. Оставаха му не повече от десет години и възнамеряваше да ги изживее по най-добрия начин. Дяволите да я вземат старата кучка.

Само по време на тези ежедневни разходки сутрин имаше малко спокойствие, пък и движението му се отразяваше добре. Винаги минаваше по един и същи път, а хората, които познаваха навиците му, често излизаха навън, за да си поприказват с него. Най-голямо удоволствие изпитваше от разговорите с красивата млада жена от къщата на върха на хълма край училище „Хокебакенскулан“. Тя идваше тук само през уикендите, винаги сама, но обичаше да си говори с него за нещата от живота. Освен това се интересуваше от историята на Фелбака, тема на разговор, която му бе особено близка. Госпожица Александра. Снагата й бе радост за окото. Хубостта й не можеше да му убегне, макар да бе стар. Вярно че се носеха клюки по неин адрес, ала кой ли имаше време да слуша глупавите женски приказки.

Преди няколко години го бе попитала дали не би искал да наглежда къщата й, така и така минава оттук всеки петък. Постройката бе доста стара, котелът и тръбите на парното създаваха проблеми. Госпожица Александра не искаше да стои на студено през уикендите. Щеше да му даде ключ, за да проверява дали всичко е наред. През последно време в квартала бяха станали няколко влизания с взлом, така че трябваше да следи и за щети по прозорците и вратите.

Задълженията му не бяха особено тежки, а на края на всеки месец в пощенската кутия намираше плик с името си със значителна сума пари. Пък и му харесваше да се чувства полезен. Не е лесно да стоиш без работа, след като си се трудил цял живот.

Градинската порта се беше поизметнала и трудно се отваряше. Снегът не бе разчистен и той се зачуди дали да не помоли някое от момчетата да й помогне. Това не беше женска работа.

Извади ключа, като внимаваше да не го изпусне в дълбоката пряспа. Ако му се наложеше да падне на колене, за да го търси, никога нямаше да успее да се изправи. Стълбите на верандата бяха заледени и хлъзгави, така че се видя принуден да се подпре на парапета. Точно щеше да пъхне ключа в ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Бутна я озадачен и влезе в коридора.

— Ехо, има ли някой вкъщи?

Може би днес е дошла по-рано? Никой не му отговори. Ейлерт видя как от устата му излиза пара и изведнъж осъзна, че къщата е леденостудена. Не знаеше какво да прави. Нещо не беше наред, но не му се вярваше причината да е само в повредения котел.