Камила Лекберг - Ледената принцеса

— Милата, сигурно си напълно съкрушена от това неприятно преживяване.

Двойната брадичка на Елна затрепери от вълнение и на Ерика й заприлича на малко дебело врабче. Носеше зелено вълнено палто до петите, което й придаваше напълно безформен силует. В ръцете си стискаше здраво дамска чанта, а на главата си имаше филцова шапка с цвят на мъх, която изглеждаше твърде малка на фона на тялото й. Очите на Елна, също не особено големи и потънали в дълбок слой защитна мазнина, гледаха към Ерика, изпълнени с очакване. Очевидно трябваше да каже нещо.

— Да, не беше особено приятно.

Елна кимна съчувствено.

— Съвсем случайно срещнах госпожа Русенгрен и тя ми каза, че докато минавала с колата покрай вилата на Карлгрен, те видяла да стоиш до една линейка. Веднага разбрахме, че се е случило нещо ужасно. Следобед взех, че се обадих на доктор Якобсон, и научих за трагичното събитие. Той, разбира се, ми довери тази информация при условие, че ще си остане между нас. Все пак трябва да уважаваме задължението му да пази лекарска тайна.

Елна кимна многозначително, за да покаже колко много уважава задължението му да пази лекарска тайна.

— Толкова млада жена. Човек може само да гадае какво я е подтикнало. На мен лично винаги ми е изглеждала твърде напрегната. Познавам майка й Биргит от дълги години. Тя беше толкова нервна, а всички знаят, че това се предава по наследство. Освен това Биргит така се наду, когато Карл-Ерик получи директорски пост в Гьотеборг. След това вече не можеха да останат във Фелбака, трябваше да заживеят в големия град. От мен да го знаеш, парите не могат да те направят щастлив. Ако момичето беше отрасло тук, вместо да го откъснат от корените му и да го завлекат в големия град, сигурно нямаше да свърши така. Доколкото знам, на всичкото отгоре изпратиха горкото девойче в някакво училище в Швейцария, а всички знаем какво се случва по такива места. М-да, подобни преживявания оставят следа за цял живот. Преди да се преместят, Александра беше най-веселото и жизнерадостно момиченце на света. Вие двете не си ли играехте заедно като малки? Да, да, смятам, че…

Елна продължи своя монолог и Ерика, която не виждаше никакви признаци тормозът да спре, започна трескаво да търси начин да сложи край на този все по-неприятен разговор. Видя своя шанс, когато Елна направи кратка пауза, за да си поеме дъх.

— Много ми беше приятно да си поговорим, но за съжаление трябва да тръгвам. Имам много работа, нали разбираш.

Направи възможно най-тъжната физиономия, на която бе способна, като се надяваше да успее да заблуди Елна.

— Но, разбира се, скъпа. Ама как може да съм толкова недосетлива. Сигурно ти е много трудно след тази скорошна семейна трагедия. Надявам се да извиниш старческата ми несъобразителност.

Към този момент Елна така се беше развълнувала, че очите й се напълниха със сълзи, затова Ерика се смили над нея, кимна й любезно и побърза да си вземе довиждане. После с въздишка на облекчение продължи разходката си към магазина на Ева, като се надяваше да не срещне повече любопитни дами.

Късметът обаче не се оказа на нейна страна. Екзалтираните жители на Фелбака направо я разпънаха на кръст и успя да си поеме дъх едва когато приближи до къщата на родителите си. Един от коментарите, които чу, се бе загнездил в съзнанието й. Родителите на Алекс бяха пристигнали във Фелбака вчера вечерта и в момента живееха у сестрата на Биргит.

Ерика остави торбите с покупки на кухненската маса и започна да прибира продуктите. Въпреки добрите си намерения далеч не бе напазарувала здравословна храна, както възнамеряваше да направи, преди да влезе в магазина. Но нима един такъв ужасен ден не беше най-подходящото време за малко вкусотийки? Стомахът й закъркори като по поръчка, тя сложи в една чиния две канелени кифлички, равняващи са на дванайсет точки от дневното калорийно меню на клуба за отслабване, и си ги поднесе с кафе.

Доставяше й удоволствие да седи и да се наслаждава на добре познатия изглед през прозореца, но така и не можеше да свикне с тишината в къщата. Вярно че и преди бе оставала тук сама, но не беше същото. Тогава усещаше присъствието им, знаеше, че всеки момент някой може да прекрачи прага. Сега й се струваше, че къщата е загубила душата си.

Бащината й лула лежеше на прозореца в очакване да я напълнят с тютюн. Кухнята все още бе изпълнена с аромата на дим, но той отслабваше с всеки изминал ден.

Открай време обичаше мириса на лула. Като малка често седеше в скута на баща си, с положена на гърдите му глава и затворени очи. Всичките му дрехи бяха просмукани с аромата на дим, който вдъхваше чувство на сигурност в детския й свят.