Камила Лекберг - Укротителят на лъвове

Съдържание

Авторски права

За автора

Анотация

Укротителят на лъвове

Издателство „Колибри“

Книжарници в Cофия

Авторски права

Camilla Läckberg

LEJONTÄMJAREN

© Camilla Läckberg, 2014

First published by Forum, Sweden

Published by arrangement with Nordin Agency AB, Sweden

© Любомир Гиздов, превод

© Стефан Касъров, художник на корицата

ИК „Колибри“, 2017

ISBN 978-619-150-985-0

За автора

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

Анотация

Зима във Фелбака. Едно полуголо момиче ненадейно излиза от гората и е блъснато от преминаваща кола. Това е Виктория, изчезнала от 4 месеца. Изчезнали са и други момичета. Патрик Хедстрьом и колегите му започват разследване. В това време Ерика Фалк пише книга за стар случай на убийство – на бивш укротител на лъвове, установил се във Фелбака. Жена му Лайла, осъдена за убийството му, упорито крие някаква мрачна тайна. И не спира да получава в затвора неподписани заплашителни картички. Докато разговаря с нея, докато се занимава с децата си и наглежда сестра си, която изживява поредната криза, Ерика не пропуска да се намеси и в разследването на съпруга си. Постепенно и на двамата започва да им се струва, че между двата случая има връзка. Но каква? Всички замесени в историята лица се държат подозрително. Интригата става изключително заплетена. Фантазията на Камила Лекберг сякаш не знае граници. В крайна сметка всичко се изяснява. Само дето Лайла получава още една картичка. Дали писателката не иска да ни подскаже, че историята ще има продължение?

Укротителят на лъвове

На Симон

Конят усети мириса на страх още преди момичето да се появи откъм гората. Ездачката притисна хълбоците му с пети и го пришпори, макар че нямаше нужда. Двамата бяха толкова добре сработени, че животното, така или иначе, щеше да усети желанието ѝ.

Глухият, ритмичен звук от копитата нарушаваше тишината. През нощта бе навалял дебел слой сняг. Конят си проправяше път през него, а фините снежинки се вдигаха като дим около копитата му.

Момичето не тичаше. Вървеше нестабилно, с неравномерни движения, увила плътно ръце около тялото си.

Ездачката се провикна. Силният вик накара животното да разбере, че нещо не е наред. Момичето не отговори, а просто продължи да върви напред, залитайки.

Приближаваха се и конят се забърза още повече. Силната, остра миризма на страх се смеси с нещо друго, нещо неопределимо и толкова плашещо, че той присви уши назад. Искаше да спре, да се обърне и да се отправи в галоп към сигурността на конюшнята. Това място не беше безопасно.

Пътят лежеше помежду им. Беше пуст, а пресният сняг, който вятърът разнасяше по асфалта, приличаше на лека мъгла.

Девойката продължаваше да върви към тях. Стъпалата ѝ бяха боси, а червеното по голите ѝ крака контрастираше ярко с белотата наоколо. Покритите със сняг клони зад гърба ѝ бяха като бели кулиси. Вече беше съвсем близо до тях, от другата страна на пътя, и конят отново чу ездачката да вика. Гласът ѝ му беше добре познат, но въпреки това прозвуча някак си чуждо.

Внезапно момичето спря. Стоеше насред пътя, а снегът се вихреше около стъпалата ѝ. Имаше нещо странно в очите ѝ. Изглеждаха като черни дупки върху бялото ѝ лице.

Колата сякаш се появи от нищото. Шумът от спирачките проряза тишината, а след него се чу строполяването на тяло върху асфалта. Ездачката дръпна юздите толкова силно, че удилото1 се заби в краищата на устата му. Конят се подчини и спря рязко. Тя беше той и той беше тя. Така се бе научил.