Майте Карранса: Ледената пустиня

Анаид спеше безгрижно, с протегнати ръце и блажено изражение, необезпокоявана от светлината, която се процеждаше през капаците на прозореца.

Наоколо се носеше ароматът на настъпващата смяна на сезоните. В стаята, с висок таван и многократно варосвани стени, имаше натрупани дрехи, разпилени книги, подредени в редица обувки — всичко готово да бъде натъпкано във все още празния огромен куфар, който чакаше реда си до леглото.

Селене влезе тихомълком с разчорлена коса и с чаша димящо кафе в ръка. Зад нея безшумно вървеше човешка фигура, загърната в кожух. С грейнали очи и с изражение на палавница, готова да погоди обичайната си шегичка, Селене се надвеси над Анаид и лекичко й духна в ухото. После й прошепна:

— Добро утро!

В просъница Анаид махна с ръка, сякаш да отпъди досадника от ухото си. Селене се усмихна. Беше тяхната си закачка открай време.

Отново духна лекичко върху меката част на ухото й, като така накара дъщеря си да се обърне с рязко движение и да се събуди. Погледна я със смесица от гордост и тъга. Дъщеричката й бе пораснала прекалено бързо. Така заспала, невинно отпуснала ръка до главата си, с изящни пръсти, леко докосващи полуотворените й устни, все още имаше вид на безпомощно момиченце, но източените й крака, закръглените бедра, заоблеността на гърдите, които се повдигаха в ритъма на дишането й, както и безупречната й гладка и еластична кожа красноречиво говореха, че вече е станала хубава девойка.

Селене промълви в ухото на Анаид:

— Събуди се, спяща красавице!

— Остави ме — се чу в отговор. — Няма ме.

И в потвърждение на думите си се зави презглава.

Майка й обаче упорито продължаваше да й досажда.

— Твоят принц е дошъл да те събуди.

— Стига, мамо, остави ме!

Тогава безмилостно я загъделичка, а после повдигна брадичката й с ръка.

— Бъди готова да получиш целувка от любимия — предупреди Селене.

И наистина, нечии палави устни заиграха по лицето на момичето, зацелуваха го по брадичката, по бузите, а когато доближиха устните, Анаид отвори очи и тутакси скочи, грейнала от радост:

— Клодия!

Наистина, любвеобилната нашественичка не бе друга, а сицилианската приятелка на Анаид — симпатичната Клодия, закачлива, печена и първа писта в дискотеките. Също като нея на петнайсет години. Също като нея магьосница Омар. Девойка от клана на делфините, на която дължеше живота си и с която бе преживяла огромно премеждие в Таормина под лавата на Етна, когато двете бяха заложнички на Салма — вещицата Одиш.

Селене излезе от стаята, като тактично ги остави насаме — да се прегръщат и да се нарадват на срещата си.

По-късно щяха да се заемат с куфара.

Анаид все още не можеше да се съвземе от изненадата:

— Селене ми каза, че няма да можеш да дойдеш.

— Да, да! Да пропусна твоето първо тържество по повод рождения ти ден, да не съм изперкала.

— Каза ми, че си много заета в училище — възбудено бъбреше тя, докато показваше новите си дрехи на Клодия.

Клодия изпадна в истински възторг от покупките на Анаид. Особено й хареса един минижуп.

— Беше супер оправдание. Как да не се възползвам. Това ми позволи да не се явя на класното по математика. Обичам те, Анаид. А тази пола е страхотна, ще я пробвам.

Свали си панталоните за отрицателно време.

— Значи си дошла, за да избягаш от скапаното класно и да ми отмъкнеш дрехите?

— Така де… Да не си си помислила, че идвам на купона само защото си ми приятелка?

— А кой ще заколи заека за гаданията?

— Разбира се, аз, но това после.

— Кога после?

— След като пробвам всичките ти супер модни дрехи и след като съм ти дала последен урок по гримиране. Нали не си правиш илюзии, че ще можеш да свалиш някого в този си вид?