Майте Карранса - Ледената пустиня

— Мен също — добави Селене. — Това тържество я е въодушевило. Пред нея се преструвам на сигурна, но се забавихме с отпътуването. Тази вечер навършва петнайсет години и трябваше да сме тръгнали вече.

— Предусещаш ли нещо?

Селене потвърди:

— Всяка вечер правех защитното заклинание на Дидо, което е най-мощното и най-пълното, подсилвах ефекта му с пентаграма от малахит, но въпреки това долавям нечие враждебно присъствие.

Валерия протегна длани напред и ги задържа, затворила очи. Жилестите й ръце се напрегнаха изпънати, за миг тя цялата потрепери, веднага след което се отпусна и излезе от краткотрайното си състояние на транс. Потънала в мълчание, разбърка кафето, изпи го на един дъх, погледна утайката в дъното на чашата и рече:

— Действително, Селене е права.

Това, че етруската гадателка потвърди опасенията за евентуална намеса на Одиш, не вещаеше нищо добро. Атмосферата стана крайно напрегната.

Елена обаче, добродушната Елена, излапа последната препечена филийка с масло и мармалад и плесна с ръце:

— Вие какво, да не сте си наумили да ми опропастите закуската? Да, ама няма да го постигнете. Щом осемте ми деца не могат, нито пък мъжът ми, тая няма да я бъде. Дори самата графиня или възкръсналата Черна дама няма да успеят, колкото и недружелюбно да е присъствието им.

Селене се разсмя.

— Дано графинята да ти отваря този добър апетит дълги години. Дори и в нейно присъствие няма да престанеш да ядеш.

— Само това остава… Ако не, бедният ми Росарио какво ще суче?

Името на новото й бебе предизвика бурен смях.

— Голяма откачалка си. Росарио е име на момиче.

Елена имаше осем момчета и мечтаеше за момиченце.

— Затова го кръстих така.

— Обеща, че ще го кръстиш Рос.

— Да, ама Росарио е по-изчерпателно и когато порасне, ще ми благодари за това.

Така Елена постигна каквото целеше — да се върнат доброто настроение и оптимизмът. Леко почисти ръцете и устата си и шеговито обяви:

— Имам добри новини. Открих заклинанието за хамелеон, за което ни бяха казали, че се е загубило окончателно при пожара в Александрийската библиотека.

— Наистина?

— Упражнявах се и действа превъзходно.

Внимателно премести чинията с препечените филийки и извади от грамаданския си куфар един дебел, пожълтял, мухлясал том, подвързан с кожа. С изненадваща ловкост дебелите й пръсти отметваха страниците, докато откри това, което търсеше. С триумфален жест го показа на публиката:

— Може да се изрече от разстояние и няма значение къде се намира магьосницата в опасност.

Селене се усмихна и я изпревари в следващото й обяснение:

— Искаш да кажеш, че можете да ме откриете, където и да съм?

— Именно. Стига само да ни повикаш и ще можем мигновено да реагираме.

Селене се хвърли на врата на Елена да я целуне, но се препъна в куфара. От удара кафето й се изля на масата. Погледът на Валерия, която принадлежеше на етруското племе и притежаваше невероятни гадателски умения, веднага помръкна и всички млъкнаха. Когато си даде сметка за зрелището, тя се опита да омаловажи станалото.

— Няма нищо, не е важно.

— Важно е — прошепна Селене, втренчила очи в черното петно с неопределена форма върху жълтата покривка. — Кажи, какво видя?

— Не мога да го изтълкувам — настоя нервно Валерия.

— Да повикам ли Клодия? — закани се Селене.

Валерия отказа и с бързо движение взе кърпа, за да попие кафето.

— Само разлято кафе, нищо повече.

Всички знаеха, че не е вярно.

Анаид бе в еуфория. Всичките й приятели бяха откликнали на поканата. Беше наела помещението на мечтите си. Имаше музика, светлини, пиене колкото искаш, а майка й и нейните приятелки щяха да помагат за сандвичите.

Най-хубавото от всичко обаче беше приятната изненада от пристигането на Клодия.

Всичко това и неизбежното отпътуване оправдаваха донякъде нервното й състояние, желанието й да крещи и да се смее, нетърпението да дойде най-после вечерта и мигащите светлини да прикрият нейното вълнение.

Нямаше да има фиксиран час — такава беше уговорката със Селене — нямаше да има досаден надзор. Щяха да са сами и да танцуват, да щуреят до зори, да вдигат шум колкото си искат. Анаид се готвеше да преживее най-хубавата нощ в живота си. Клодия беше наясно с положението.

— Тази вечер ще свалиш Рок, нали?

Анаид се изчерви:

— Какво? Не знам как се прави това. Никога никого не съм сваляла.

— Нали си магьосница. Ами следвай инстинкта си. Моят инстинкт ми казва, че Рок е луд по тебе.