— И Салма го открадна, по-късно майка ми го взе и сега е мой.
Замислена, Клодия протегна ръка към скиптъра, но Анаид бързо дръпна кутията.
— Не, не го докосвай!
— Защо?
— Има много силно влияние и може да пречупи волята на който го притежава.
Клодия го гледаше, без да откъсва очи.
— Предсказанието на Требора.
Анаид изрецитира:
Огън и кръв неразделни ще бъдат
в скиптъра на властта на майката О.
Огън и кръв за избраницата, която ще
притежава скиптъра.
Огън и кръв за избраницата, която ще
бъде притежавана от скиптъра.
Скиптърът на О ще властва над потомките на О.
— Благородно злато, от мъдри слова изваяно, предназначено за ръце, които още не са родени, скръбен изгнаник, прокуден от света по волята на майката О.
Клодия се присъедини към стиховете:
— Тя така пожела. Тя така реши. Скрито ще останеш в дълбините на земята, докато не настъпи мигът, когато небосводът ще засияе и небесните тела ще поемат своя път. Тогава и само тогава земята ще те изхвърли от недрата си, покорно ще отидеш в бялата й длан и ще я обагриш в червено.
Анаид довърши:
— Огън и кръв неразделни ще бъдат в скиптъра на властта на майката О. Огън и кръв за избраницата, която ще притежава скиптъра. Огън и кръв за избраницата, която ще бъде притежавана от скиптъра.
Тръпки побиха Анаид. Клодия произнесе последния стих:
— Скиптърът на О ще властва над потомките на О.
И се изсмя.
— Не го приемай толкова на сериозно. Когато си сериозна, изглеждаш по-възрастна.
Но Анаид беше сериозна.
— Всичко се сбъдна. В момента, в който се случи звездното подреждане, взех жезъла и разгромих Салма. Изцапах ръцете си с кръв.
Клодия я прегърна.
— Забрави го и се забавлявай. Тази вечер се забавлявай много и забрави преживяното.
Анаид се съвзе. Прибра кутията, затвори внимателно гардероба и си даде сметка, че умира за сън. Клодия се бе отпуснала върху леглото.
— Събуди ме в десет. Не бих искала да пропусна купона — успя само да каже тя, преди да заспи дълбоко.
Анаид я зави с кувертюрата и излезе на пръсти към хола.
В хола Анаид режеше хляб и обмисляше всичко, което би могло да се случи на тържеството. Щеше ли да прекара цялата вечер, седнала на стола и заета да си гризе ноктите? Щеше ли да прекара нощта в сервиране на напитки и сандвичи и да пуска музика, сякаш е Пепеляшка, без никой да й обръща внимание? Щеше ли да прекара нощта в приказки с Рок като приятели от детството, без изобщо да се докоснат? Цялата нощ ли щеше да клюкарства по женски с Клодия, обсъждайки присъстващите, и разяждана от ревност, да гледа как Рок и Марион се натискат? Щеше ли да прекара нощта в опит да танцува, без да предизвика съжаление? Щеше ли да прекара нощта, бленувайки напразно за една целувка от любимия?
И от прекаленото обмисляне на стресиращи ситуации накрая се изнерви толкова, че си поряза пръста. Селене веднага й се притече на помощ, за да я превърже и да спре кръвта.
— Подай ми ножа. Ще е по-добре само да намажеш хляба с домат 1 1 Томатека — питка или традиционен хляб, разпространен в Каталуния и Валенсия. Приготвя се, като доматите се натриват с кръгови движения върху нарязания хляб, докато не го напоят хубаво. — Б.пр.
.
Селене донесе купата с домати и застана до Анаид. Двете запретнаха ръкави и рамо до рамо заработиха с премерени и съгласувани движения, като на конвейер. Селене режеше хляба на филийки, Анаид го намазваше с домат и после го овкусяваше с олио и сол, както я беше учила майка й от малка, за да придаде по-добър вкус на сандвичите. Накрая го поставяше върху подноса.
— Хубава ли съм така? — осмели се да попита внезапно Анаид.
— Изглеждаш ми различна.
— Гримирала съм се. По-точно казано, гримира ме Клодия, но се чувствам странно с тази черна очна линия и блестящи клепачи.
— Ами изчисти се.
— Значи не ти харесва?
— Не трябва да ти пука какво ми харесва или не на мен. Ти трябва сама да се харесваш. Останалите ще открият красотата ти, дори и да не си гримирана.
— Не е лесно.
— Знам. Важно е да се пробва от всичко.
Анаид винаги се задоволяваше с малко, ала сега се възмути от свойския начин, по който майка й се отнасяше към нейния проблем. Беше нещо като да го омаловажи.
— Моля те, мамо, ти нямаш представа.
— От какво?
— От това, което чувствам, от това, колко съм изнервена.
— Заради жезъла ли?
— Даа…
— Знам, отговорността е прекалено голяма, но аз няма да те оставя сама.
Читать дальше