Майте Карранса: Ледената пустиня

Карен изпитваше силно възхищение от Анаид.

— Да, но за това кратко време Анаид успя да научи всичко, което магьосниците цял живот с труд се мъчат да усвоят. Коя от нас е била способна да направи заклинание за летене, без да се е упражнявала никога преди? Коя е успяла да се превърне в делфин и да пори морските вълни, да се потопи в ледено езеро във вид на шаран, да прелети над Апенините и Алпите с окрилени ръце и пера на орел?

Смаяни, трите жени се съгласиха с нея. Валерия добави:

— И възседна слънцето и се завърна от Мътния свят с теб, след като бе унищожила Салма. Анаид е много силна.

Селене не възрази.

— Вярно е, че ни превъзхожда по умения. Неслучайно според пророчеството тя е избраницата.

— Тогава може би има необходимата подготовка — осмели се Карен.

Селене убедително отрече:

— Още не.

— Какво още трябва да научи?

Селене поклати глава:

— Не става въпрос да се научи, не става въпрос да запомня наизуст знания или да упражнява техники. Става въпрос да намери вътрешно равновесие, да постигне хармония между мисъл, тяло и умения. Анаид все още е подрастваща, все още опознава себе си и не се обича достатъчно.

— Прекрасна е.

— Интелигентна.

— И умна.

Селене отсече:

— Прекалено бързо порасна. Оставих я като малко грозно патенце, а сега се е превърнала в лебед и умее да лети, но все още не може да се ориентира в бурята… — въздъхна тя. — Не познава Пътя на Ом.

Само от споменаването на това име ги побиха тръпки.

— Ами ти, Селене, нима го познаваш? Нима си го изминавала? Кажи, извървя ли ти Пътя на Ом? — смъмри я Карен. — Никоя Омар досега не е извървяла Пътя на Ом, който свързва двата свята — на живите и на мъртвите. Всичко това са слухове и митове.

Селене беше красива, от нея се излъчваше сила и решителност, цялата бликаше от жизненост и неизчерпаема енергия. Когато обаче преживяваше отново миналото си, иначе закачливите й будни очи придобиваха цвета и дълбочината на езерната вода, ставаха зрели и мъдри.

— Не, не е никакъв мит. Аз го извървях и Анаид ще трябва да го стори. Това е най-трудната ни задача.

Трите жени замълчаха, удивени от признанието на Селене.

— Да, изминах го, и то преди много години. Бях почти толкова млада, колкото Анаид, и нямаше кой да ме напътства.

На никоя от тях не й бе хрумнало, че червенокосата лудетина с непокорен нрав и с предизвикателно поведение бе влизала в царството на мъртвите.

В миналото на Селене имаше период, забулен в мъгла. Годините, през които бе изчезнала и жените Омар я бяха изпуснали от контрол, бяха белязани с много неизвестни. Като млада Селене била вироглава и непослушна и изчезнала безследно. Никой, освен нея самата и покойната й майка Деметер, не знаеше какво се е случило през това време. Носеха се какви ли не слухове. Говореше се, че се е споразумяла с Одиш, говореше се за предателство от нейна страна, за придобиване на окултни умения, за постигнати амбиции. Селене току-що бе издала една от тайните си. Призна за пътуването си по Пътя на Ом, който водеше към смъртта.

— Но как си извървяла Пътя на Ом и си оцеляла? — възкликна Валерия, потръпвайки дори само от споменаването на името, което бе произнесла.

— Тогава си имах причина. А вероятно стана така, за да мога да напътствам дъщеря си отново, за да се сбъдне предсказанието и да държи здраво скиптъра.

— Необходимо ли е да извърви Пътя на Ом?

Селене трепна. Почувства се длъжна да даде разумно обяснение. Бе казала твърде много. Сдържаността не беше нейната сила.

— Досега смъртта е била територия на Одиш. Жените Омар винаги сме я избягвали, но избраницата няма да може да победи Одиш, ако преди това не измине пътя, който е извървяла Ом, за да се скрие в пещерата с дъщеря си Ома, защитавайки я от Од. Освен това…

— Освен това какво?

— Има и друг сериозен аргумент, но не мога да ви го споделя.

Настъпи краткотрайно мълчание, прекъсвано от бавното им дъвчене.

— Долц и Глабутц са писали много за пътуването — отбеляза Елена, вечно най-осведомена и най-информирана.

— Знам. Деметер и аз четяхме и се подготвяхме заедно за този труден момент. Макар и да не ми мина през главата, че Деметер няма да я има. Ще трябва да я придружа сама.

— Кога?

— Възможно най-скоро. Времето ни притиска, дебнат ни.

Елена си намаза с масло още една препечена филийка и обилно я гарнира с мармалад.

— Анаид има вид на спокойна и уверена. Раздаваше поканите за тържеството в Урт. Тя сама нае балната зала, купи напитките и с Рок композираха музика да танцуват най-малко една година. Помоли ме да й помогна със сандвичите.