Майте Карранса - Ледената пустиня

— Не бъди досадна.

— Досадна, не, вманиачена. Няма да си тръгна оттук, ако не те напия и не те уредя с гадже.

Рок беше най-големият син на Елена. Тъмнокос, сдържан, с черни очи, с пиърсинг на ухото, мотор и тесни дънки. Като деца с Анаид се къпеха заедно в реката. По-късно, като гадже на най-красивото момиче от класа — Марион, Рок се преструваше, че не я познава. Но откакто се върна, Анаид беше пораснала на ръст толкова, че можеше почти да го гледа очи в очи и Рок преоткри приятелката, дружката си от детинство. Прекарваха повече време заедно, отколкото разделени, и постоянно си звъняха. Първоначално Рок я помоли да му помогне с един поправителен изпит. Анаид беше най-добра по математика и макар да бе с две години по-малка от него, не й представляваше никаква трудност да го научи как се решават уравнения и да му помогне да се подготви за изпита. Свикнаха да седят един до друг часове наред. Анаид не му отдаваше такова значение, докато не го видя в града един следобед да излиза от киното с Марион. Вървяха, хванати за ръце, а когато я забеляза, Рок незабавно пусна дланта на момичето. Но беше достатъчно. Анаид почувства, че някъде в тялото я пробожда нещо, което до момента не познаваше. Черният дроб? Далакът? Белите дробове? А може би сърцето? Във всеки случай си беше дала сметка, че с Рок са се сближили дотолкова, че привързаността им беше надхвърлила обикновените отношения между съученици. И оттогава го преживяваше ужасно. Най-вече на другия ден, когато имаха среща и той й обясняваше, че с Марион са скъсали, но останали добри приятели. Не знаеше какво да прави, нито накъде да гледа. Срамуваше се от чувствата си, тъй като бяха нови, странни, великолепни…

След като осъзна, че Рок й харесва, не можеше да се владее и в негово присъствие вечно се изчервяваше. А при всяко негово обаждане, подхвърлена шега или случайно докосване страните й неизбежно пламваха.

През последните дни се засрамваше постоянно, тъй като се виждаха по всяко време, за да уточняват детайли по подготовката на тържеството. Заедно почистиха помещението, свързаха кабелите, закараха тонколоните и местиха столове и маси до късни доби. Всеки път, когато неволно се докоснеха, Анаид настръхваше. Усещаше сладък трепет, приятен гъдел, внезапно я обливаше топла вълна, която я караше да иска да удължи момента на допира, а даже понякога да го търси уж случайно.

Но не си правеше илюзии.

Най-вероятно Рок просто я считаше за добра приятелка.

Най-ужасното — Рок ако дойде с Марион на купона тази вечер.

Най-драматичното — и за миг не й мина през ума, че Рок я харесва.

Най-тъжното — че трябваше да тръгне с майка си скоро, много скоро.

Най-тежкото — че не можеше да използва уменията си за собствени облаги.

Най-абсурдното — че тя, едно срамежливо момиче, бе сочената от пророчеството като избраницата.

И Клодия все още не можеше да го асимилира.

— Когато майка ми каза, че ти си избраницата, се почувствах много странно. Хрумна ми да върна лентата назад с всички неща, които бях изрекла в твое присъствие, сякаш щеше да ме упрекнеш. Нали разбираш, сигурно станах за смях.

— Не съм си носила магнетофонче.

Клодия настоя:

— Това е като един хубав ден да си включиш телевизора и да разбереш, че другарчето ти по чин е много известна актриса, която се появява във всички филми. Чувстваш се ужасно.

Анаид я хвана за ръцете.

— Погледни ме добре, същата съм, както когато се запознахме, но по-уплашена.

— Ти да си уплашена!

Анаид никога нямаше да разбере доброто мнение, което имаше Клодия за нея.

— Тежи ми ужасно много.

— Жезълът ли?

— Отговорността, глупаче.

— Къде е властелиновият жезъл?

— Скрит.

— Ще ми го покажеш ли?

Анаид се поколеба:

— Ами… Точно сега ли? Не съм сигурна дали моментът е подходящ. Ако ти го покажа, не знам дали не излагам на риск бъдещето на всички Омар. Кълбо от нерви съм и въобще не се чувствам готова за всичко, което вещае предсказанието.

— И аз бих се чувствала така, но по-зле, със сигурност много по-зле.

Анаид се изправи, отвори гардероба, извади кутия от обувки и я показа на Клодия. Там, покрит със смачкани хартии, блестеше митичният скиптър на избраницата. Изработен от злато, той беше прелестен, но най-силно впечатляващ бе митът за него. Според легендата, самата майка О го изваяла, а после го хвърлила в дълбините на земята, за да не попада в ръцете на дъщеря й Од. Клодия беше силно впечатлена.

— И казваш, че когато заклинаваше Етна да избухне, земята го изхвърли?