Майте Карранса - Ледената пустиня

Извадих улуто си и се опълчих, без да я гледам в очите.

— Не се приближавай повече, няма да ти дам дъщеря си.

Дамата се изненада от моята реакция и се засмя.

— По-дива си, отколкото мислех, Селене.

Нямаше да се оставя мелодичният й глас да ме заблуди, нито ласкателните думи. Одиш бяха измамници. Подмамваха жертвите си, а после ги унищожаваха.

— Ще браня дъщеря си до последната си капка кръв.

— Вече го стори, също като мен.

— Като теб?

— Да. Защитавах и двете ви от множество нападки на Баалат. Току-що се увери сама.

— Белугата? Мъртвата инуитка?

Дамата кимна с глава.

— Да, точно така. Баалат искаше да те плени, но не успя. Защото, откакто стъпи на моя територия, аз те закрилях. Нали не си имала проблем с Баалат? Кажи ми, не се ли озадачи как така тя престана да те преследва?

— Искаш да кажеш, че тласкана от амбицията си, Баалат е стигнала чак дотук, в Арктика?

— Естествено. Затова се прероди. Затова използва могъщата си магия, която й позволи да се превъплъщава в различни същества без воля. Но ти й попречи.

Бях изумена:

— Аз ли?

Ледената кралица ме докосна от разстояние със студените си ръце. Почувствах ледената й милувка.

— Да, Селене, ти. Силата ти е огромна, желанието за живот също. Затова се намеси в моите планове и промени пророчеството, както намери за добре.

Възмутих се от обвинението й.

— Това не е вярно! Ти ни използва, мен и Мерицел. Възползва се от сина си, който ни накара да се влюбим в него, за да постигнеш целта си, за да бъде зачената избраницата.

Смехът на Ледената кралица отекна по всички кухини на пещерата, а ехото се понесе към дълбините на езерото.

— Наистина ли мислиш така? Гунар не ти ли каза истината?

Не исках да я слушам. За Одиш истината е само смътно понятие. Те объркват, лъжат, подмамват жертвите си — повтарях си аз, за да си го втълпя. Престорих се, че се вслушвам в нейните обяснения, но не си позволих да й повярвам.

Въпреки това нежният глас на Бялата дама ме завладяваше.

— Наистина, Гунар изпълняваше моите заповеди. Беше му наредено да направи така, че Мерицел — майка на избраницата според предсказанието — да се влюби в него, следвайки указанията, а после да я доведе тук бременна. Но ето че се появи ти. И Гунар, моят син, не ми се подчини. Въпреки моите заповеди отказа да следва плана и се отдаде на силата ти, на страстта ти. И Мерицел умря.

— Това не е вярно! — извиках.

Но тя продължи:

— Поздравления, Селене. Любовта на една жена е по-силна от могъществото на една майка. Гунар не знаеше за твоята бременност и затова беше щастлив с теб. Нещастието му започна в момента, когато го информирах, че си бременна и вашата дъщеря е избраницата. Когато вече бяхте в Исландия, той се опита да те разубеди да не идваш при мен. В Гренландия, въпреки постоянните ми опити да се намесвам, той отказа да те предаде и започна да преговаря с мен, поставяйки условия за вижданията ми с моята внучка след раждането й.

За миг, само за миг от тази безумна реч се развълнувах. Спомних си, че Гунар настояваше да не отивам с него. Но веднага отхвърлих възможността постъпката му да е била искрена. Беше само уловка, номер, за да му повярвам сляпо и да се оставя да ме доведе тук, в тази студена пещера, пред суровия и безчувствен поглед на могъщата Бяла дама.

— Гунар мисли, че сме мъртви?

Дамата въздъхна.

— Горкият Гунар. Горкият ми син. Когато се излекува от раните си, имаше само една мисъл — да убие мечката и да отмъсти за смъртта ви.

— Защо не го извади от заблуждението му? Ти знаеше истината.

— Предпочитам да е объркан. Неговата страст към теб ми дойде прекалено.

Учуди ме студенината и пресметливостта й. Все пак Ледената кралица се усмихваше нежно на Диана, а тя й отвръщаше, като протягаше ръчички към нея.

Отказах да позволя тази прегръдка.

— Не я докосвай!

Това я обиди и тя отвърна остро:

— Не ми отказвай! Тя ми е внучка, Селене! Имам право на нея. Без мен тя не би била жива.

Но аз бях гневна и възмутена.

— Стой надалече!

— Не ми ли вярваш?

Великата вещица се опитваше да ме убеди в добротата си, но промени намерението си и сбърчи чело.

— Добре. Ще изчезна. Да видим колко време ще успееш да опазиш детето си живо.

За части от секундата, достатъчни само за едно примигване, жената изчезна, а с нея си отидоха светлината и топлината.

След кратко мълчание и пълна тишина усетих присъствието на животно, което ме заплашваше. По леда се чуваха тихи стъпки. Долових нечие дишане, което все повече приближаваше. Диана нервно ме риташе по гърба. Взираща се в мрака около себе си, размахах улуто във въздуха, обръщайки се рязко ту на едната, ту на другата страна, за да отбия опасността, която ме стягаше във все по-тесен и по-задушаващ обръч. Бях жертва на преследването на хищник, който затягаше примката си около мен. Сигурна бях в това. Чувствах присъствието му и усещах как се готови за скок. Внезапно последва някакво светкавично движение и две червеникави очички проблеснаха в тъмнината и се впериха в моите, като за кратко плениха волята ми.