Майте Карранса - Ледената пустиня

— Това би означавало да изоставя временно защитата на Диана.

Започнах да разбирам за какво говори.

— Искаш да кажеш, че ако изчезнеш дори само за минутка, Баалат ще се възползва от възможността да унищожи Диана?

Ледената кралица се усмихна.

— Именно. Разбрала си ме. На три пъти отслабих охраната и ти сама видя колко е бърза.

Бях потресена. Силата, която демонстрираше Ледената кралица, не беше празно самохвалство. Само показваше какво би се случило, ако спре да бди над мен. Баалат долавяше нейното отсъствие и се превъплъщаваше в първата материална форма, която можеше да й свърши работа, за да реализира унищожителните си цели. Вече не й трябваше да проявява ловкост и хитрина. Задачата й ставаше проста, важното бе единствено да постигне желания резултат. Искаше да убие Диана.

— Аз мога ли да се боря срещу Баалат?

— Вече го изпробвах.

Почувствах се мръснишки използвана. Бях марионетка в ръцете й, за пореден път.

— Значи си допуснала превъплъщаването й в белуга, в мъртва инуитка и във вълк, за да изпробваш рефлексите ми и способностите ми да се боря?

— Да.

Сряза ме така категорично, открито и ясно, че нищо не можах да кажа.

— И?

— Имаш още много да се учиш.

Ставаше дума за живота на дъщеря ми. Не можеше вечно да завися от силата на друга Одиш, трябваше аз сама да я защитавам.

— Ще се науча.

— Това ми харесва. Смела си и си упорита. Ще опитаме.

И така, една Одиш ме научи как да се боря срещу друга Одиш. Нейните уроци дотолкова ми бяха от полза, че по-късно ми позволиха да издържа на тежкото изпитание, когато бях затворена между жените Одиш. Научих се да се пазя от тях, когато се ровеха в душата ми с мръсните си лапи. Научих се да устоявам на погледа им. Научих се по-бързо да замахвам улуто и да им нанасям рани там, където бяха уязвими. Научих се да правя заклинания, които забавяха движенията на противничката, а моите правеха по-енергични и по-резултатни.

При все това, въпреки младостта, силата и издръжливостта си, загубих битката срещу Баалат, преобразена на мечка, и бях на косъм да изгубя и живота си, който бе спасен благодарение на своевременната намеса на Ледената кралица.

— Съжалявам.

Само това успях да кажа. Изтощена, с наранен от удара на тежката мечешка лапа крак, признах, че не съм била достатъчно бърза, за да я спра. За пореден път оцелях благодарение на Бялата дама, която със силата на магията си я бе извадила от строя, замразявайки я в ледения блок.

Дамата бе необичайно бледа.

— Не мога да я защитавам вечно. Чувствам, че отслабвам. Живях векове наред откъсната от света, насред ледовете. Прекъснах изолацията си единствено по време на раждането на Гунар и неговото детство.

— Какво предлагаш?

— Единствената алтернатива е да се слезе в света на мъртвите, да се призове тяхната сила и да се предотврати възкресението на Баалат.

Една идея започна да ми се върти в ума.

— Наистина ли само мъртвите имат властта да й попречат да се завърне?

— Да, тяхната мощ е безпределна. Живите я подценяваме. Всеки, който е слизал в дълбините, знае това.

Коленете ми се подкосиха. Ледената кралица говореше за Пътя на Ом. Пътят, водещ към сенките на онези, които вече не бяха сред нас. Пътят към онази пустош, без време и без пространство, където материята не съществува, където телата се разтварят и стапят в нищото и властват сенки и призраци. Светът на мрака.

— Аз ще отида.

Ледената кралица не бе очаквала да го предложа. Вероятно дори не бе помислила за тази възможност.

— Ти ли?

— Да, аз. Ще защитя дъщеря си. Аз съм й майка и това ще ми даде сили.

— Не, Селене, не. Никога никоя Омар не е слизала в дълбините.

— Тогава аз ще съм първата.

Макар и да го изрекох, не исках да го мисля. Просто беше единствената възможност Диана да бъде спасена.

Бялата дама ме гледаше с изумление.

— Ще ми повериш дъщеря си за това време?

Не се поколебах. Тя беше единственият човек, способен да я защити. Взех заспалата Диана и я положих в ръцете на баба й.

Тя я загледа с умиление, погледът й се смекчи, а по лицето й се разля блага топлота. Нежно я залюля и тихичко й запя песничка.

Какви ги вършех? Бях предала дъщеря си на Одиш? Да не си губех разсъдъка?

Не. Лудост имаше, но не тук, в тази зала. Лудостта вилнееше в мрака, откъдето Баалат дебнеше своята беззащитна плячка.

Докато не призовях мъртвите да насочат своята мощ срещу Черната дама, моето дете, моето момиченце щеше да е изложено на смъртна опасност.