Обърнах още няколко страници.
— Променяш се, Стивън — каза Тобиас накрая. — Забелязал си това без помощта на Айви. Без когото и да било от нас. След колко време ще спреш да се нуждаеш от нас изобщо?
— Надявам се това никога да не се случи — отговорих. — Не искам пак да се превръщам в онзи мъж.
— И все пак продължаваш да търсиш нея .
— И все пак — прошепнах.
Още една стъпка по-близо. Знаех на кой влак се е качила Сандра. От джоба на палтото ѝ се подаваше билет. Успях да различа цифрите — макар и едва-едва.
Бе отишла в Ню Йорк. Бях издирвал този отговор в продължение на десет години — а той отговаряше само на малка част от далеч по-голям въпрос. Следата беше на над десетилетие, но все пак беше нещо .
За пръв път от години бях успял да напредна в търсенето си. Затворих книгата и се облегнах на стола, загледан в снимката на Сандра. Беше красива. Толкова красива.
Нещо прошумоля в тъмната стая. Нито Тобиас, нито аз помръднахме, когато един нисък, оплешивяващ мъж се настани на празния стол до бюрото.
— Името ми е Арно — представи се той. — Професор съм. Специализирам в областта на темпоралната механика, принципите на причинността и квантовата теория. Доколкото разбрах, имате работа за мен?
Оставих последната книга върху купчината, която бях прочел през последния месец.
— Да, Арно — отговорих. — Имам.
Както винаги, дължа огромна благодарност на прекрасната ми съпруга Емили, задето е винаги до мен и търпи понякога хаотичния живот, който водят професионалните писатели. Също така — на преподобния Питър Алстрьом, който свърши много ценна работа за този проект. Друг човек, чието име трябва да бъде отбелязано, е Моше Федер, който бе един от първите, които прочетоха тази книга. Той обсъждаше с мен множество идеи, възможности и предложения още от самото начало.
Агентът ми, Джошуа Блаймс, бе страхотен, както обикновено. Хора, които прочетоха първите чернови на тази книга, включват още и Брайън Т. Хил, Доминик Нолан, Кайлин ЗоБел, Бен Олсън, Даниел Олсен, Керън Алстрьом, Дан Уелс, Алън Лейтън и Итън Скарстедт.
Специални благодарности на „Събтърениън Прес“, благодарение на които тази книга излезе за печат. Бил Шафър и Яни Кузния бяха направо фантастични. Благодаря!
Брандън Сандърсън
Един от диалозите на Платон, който датира от около 370 г. пр.н.е. — Б.пр.
От лат. — „Както и следваше да се докаже“. — Б.пр.
Смес от подправки, която включва сирийски риган, сомак, сусам и понякога сол. — Б.пр.