Брандън Сандърсън - Легион

— А вие сте му отказали — досетих се аз.

— Не знам дали сте имали достатъчно време да обмислите последиците от едно такова изобретение, господин Лийдс — отговори Моника. — По въпросите, които ми зададохте в самолета, личи, че поне сте започнал. Е, ние прекарахме достатъчно време в анализи и прогнози. И сме ужасени. Тази машина ще промени света. Тук не става въпрос само за разбулването на загадките от миналото. Става въпрос за края на личното пространство и дискретността такива, каквито ги познаваме. Ако някой успее да получи достъп до което и да било място, на което някога сте се събличали, ще може да направи ваши голи снимки. Представете си какво би означавало това за папараците. Цялата ни правна система ще се срути с гръм и трясък — няма да има повече съдебни заседатели, съдии, адвокати или съдилища изобщо. Всичко, което ще бъде необходимо на полицията, е да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако сте заподозрян, ще могат да докажат дали алибито, което сте им дали, е вярно.

Тя поклати глава. На лицето ѝ бе изписана дълбока тревога.

— Ами историята? Националната сигурност? Тайните стават много по-трудни за опазване. Щатите ще трябва да изолират местата, на които се е разкривала секретна информация — дори само веднъж. Няма да можете да записвате нищо на хартия. Ако един куриер, който разнася важни документи, мине по дадена улица, стига само да отидете на същото място на следващия ден и да направите снимка на съдържанието на плика. Изпитахме това в лабораторията — получава се. Представете си да разполагате с такива възможности. А сега си представете какво би било всеки човек на планетата да разполага с тях.

— Ще му се не види — прошепна Айви.

— Така че, не — завърши Моника. — Не, нямаше да позволим на господин Разон да отиде и да направи снимки, които да могат да докажат или изобличат християнството. Още не. Не и преди да прекараме много време в обсъждане на въпроса. Мисля, че той бе наясно с това. Затова и избяга.

— Това не ви е спряло да измислите план как да ме подмамите да сключа с вас споразумение, според което да ви помогна — казах аз. — И подозирам, че ако сте направили такова нещо с мен, вероятно сте го направили и с други важни хора. Опитвате се да превърнете колкото може повече влиятелни личности във ваши неволни съюзници, нали така? Може би представителите на световния елит и сред по-едрите богаташи? Хора, които ще ви помогнат да се възползвате от положението си, когато фотоапаратите станат обществено достояние?

Тя сви устни, вперила поглед право напред.

— Това сигурно се е сторило доста себично на Разон — продължих. — Не сте се съгласили да му помогнете в разкриването на важни за цялото човечество истини, но сте били готови да използвате труда му, за да събирате материали, с които да подкупвате точните хора? Или направо да ги изнудвате.

— Не съм упълномощена да продължавам този разговор — каза Моника.

Айви изсумтя.

— Е, сега поне знаем защо е напуснал. Все още не смятам, че е отишъл при някой от конкурентите им, но със сигурност се е обърнал към някого . Израелското правителство, може би? Или…

Изведнъж всичко потъна в мрак.

Събудих се все още замаян. Виждах размазано.

— Взрив — чу се гласът на Джей Си.

Бе клекнал до мен. А аз бях… бях завързан. На един стол. С ръце зад гърба.

— Само спокойно, кльощав — продължи Джей Си. — Спокойно. Взривиха колата пред нас. Ние направихме рязък завой и се забихме в една сграда отстрани на пътя. Спомняш ли си?

Не, не си спомнях почти нищо. Само смътни образи.

— Моника? — изграчих аз и се огледах наоколо.

Тя бе вързана за един стол до мен. Калиани, Айви и Тобиас също бяха тук — завързани и със запушени усти. Охранителите на Моника не се виждаха никъде.

— Успях да изпълзя изпод отломките — обясни Джей Си. — Но не мога да те отвържа.

— Знам — отговорих.

По-добре беше да не задълбавам много във факта, че е халюцинация. Почти съм сигурен, че някъде дълбоко в себе си той знаеше точно какво е. Просто не обичаше да го признава.

— Слушай сега — започна той. — Положението не е розово, но ти ще запазиш спокойствие и ще се измъкнеш жив. Разбра ли ме, войнико?

— Аха…

— Още веднъж!

— Да — отговорих аз тихо, но твърдо.

— Отлично — каза Джей Си. — Отивам да развържа останалите.

След което се залови да освобождава аспектите ми един по един.

Моника изпъшка и разтърси глава.