Брандън Сандърсън - Легион

— Какво…

— Мисля, че допуснахме сериозна грешка — казах аз. — Съжалявам.

Изненадах се от равния тон, с който прозвучаха думите, като се има предвид колко бях ужасѐн. По душа съм академик — или поне по-голямата част от аспектите ми са такива. Не ме бива да се оправям с насилие.

— Какво виждаш? — попитах аз.

Този път гласът ми потрепери.

— Малка стая — отговори Айви и потърка китките си. — Без прозорци. Чувам водопровода и слаби звуци от уличното движение навън. Все още сме в града.

— По какви очарователни места ни развеждаш само, Стивън — обади се Тобиас и кимна за благодарност на Джей Си, който му бе помогнал да се изправи на крака; бе на възраст, на която годините вече започваха да му тежат.

— Езикът, който се чува, е арабски — отбеляза Калиани. — И надушвам подправки. Заатар 3 3 Смес от подправки, която включва сирийски риган, сомак, сусам и понякога сол. — Б.пр. , шафран, куркума, смрадлика… Може би сме близо до някой ресторант?

— Да… — добави Тобиас, притворил очи. — Футболно игрище и много хора, които разговарят… Някой мол?

След това отвори рязко очи и заяви:

— Гара „Малха“. Това е единствената железопътна станция в града, до която има стадион. В оживен район на града сме. Може да привлечем вниманието на някой минувач, ако викаме за помощ.

— А може и да ни убият — опонира му Джей Си. — Въжетата ти са доста яко затегнати, кльощав. Тези на Моника — също.

— Какво става? — попита Моника. — Какво се случи?

— Снимките — намеси се Айви.

Погледнах към нея.

— Моника и охранителите ѝ разнасяха снимките на Разон из цялата църква — обясни тя. — Сигурно са попитали почти всички наоколо дали са го виждали. И ако той наистина има съмишленици…

Изстенах от яд. Естествено. Помощниците му са следили дали някой няма да тръгне да го търси. А Моника бе привлякла вниманието им като с неонов надпис.

— Добре тогава — започнах. — Джей Си. Ще трябва да ни помогнеш да се отървем. Откъде да…

Вратата се отвори. Обърнах се рязко към похитителите ни. Не видях онова, което бях очаквал. Вместо ислямски терористи или нещо подобно, пред нас бяха застанали група мъже от филипински произход, облечени в костюми.

— А… — отрони Тобиас.

— Господин Лийдс — обърна се към мен мъжът, който вървеше най-отпред. Говореше с акцент, а в ръцете си прелистваше документите в една дебела папка. — Според всички източници, вие сте един много интересен и много… разумен човек. Извиняваме се за отношението, на което бяхте подложен до този момент, и ще се погрижим да бъдете настанен в далеч по-удобни условия.

— Намирисвам предложение за сделка — предупреди ме Айви.

— Името ми е Салик — продължи мъжът. — Представител съм на групировка, чиито интереси вероятно ще съвпаднат с вашите. Говори ли ви нещо съкращението „НОФМ“, господин Лийдс?

— Национално освободителен фронт на Моро — поясни Тобиас. — Филипинска групировка революционери, които целят да се отцепят от държавата и да си основат собствена.

— Чувал съм — отговорих.

— Е — продължи Салик. — Имам предложение за вас. Устройството, което търсите, е при нас, но когато се опитахме да го използваме, се натъкнахме на известни трудности. Колко ще ни струва да ни помогнете за тази цел?

— Един милион американски долара — отговорих, без да се замисля и за секунда.

— Предател! — изплю Моника злобно.

— Вашата фирма дори не ми плаща, Моника — обърнах се аз към нея с насмешливо изражение. — Не можеш да ме виниш, че търся по-добра сделка.

Салик се усмихна. Напълно бе повярвал, че ще ѝ обърна гръб. Репутацията на саможив гадняр без капка морал понякога може да бъде много полезна.

Работата е там, че за мен е вярно само това, че съм саможив. И, добре — може би и това, че съм гадняр. Когато тези две неща се комбинират у някого, хората обикновено приемат, че и моралът му не е на особено високо ниво.

— НОФМ е полувоенна организация — продължи Тобиас. — Но не са прибягвали до насилие почти никога, така че това е доста изненадващо развитие на събитията. Основните различия между тях и филипинското правителство са на религиозна основа.

— Не е ли винаги така? — изръмжа Джей Си, който тъкмо оглеждаше новодошлите за оръжия. — Този тук носи — отбеляза, като кимна към водача им. — Мисля, че и останалите.

— Наистина — съгласи се Тобиас. — Мислете за НОФМ като за филипинската версия на ИРА, или пък Хамас от Палестина. Второто е всъщност по-точно сравнение, тъй като НОФМ има репутация на ислямска организация. По-голямата част от филипинското население принадлежи към римокатолическата църква, но районът около Бангсаморо — който е като главен щаб на организацията — е предимно ислямски.