Брандън Сандърсън - Легион

Признавам, че — колкото и да беше странно — все пак се изкуших. Не, не се изкуших да помогна на чудовище като Салик — но разбирах какво има предвид. Защо да не използваме камерата, за да докажем, че всички религии са лъжа?

Това би хвърлило света в хаос. Може би би довело и до смъртта на много хора в определени държави.

А може би — не?

— Вярата не се разрушава така лесно — обади се Айви с почти презрителен тон. — Това изобщо няма да предизвика реакцията, на която той се надява.

— Защото вярата е сляпа? — намеси се Тобиас. — Може би си права. Много биха продължили да вярват въпреки фактите.

— Какви факти? — попита Айви. — Някакви снимки, чиято автентичност може и да бъде поставена под въпрос? Резултат от научни принципи, които никой не разбира?

— Вече се опитваш да защитиш онова, което тепърва има да се опровергава — отбеляза Тобиас спокойно. — Държиш се така, сякаш знаеш какво ще се случи, и вече започваш да спориш с доказателства, които може би ще се появят на бял свят. Не виждаш ли, Айви? Какви факти биха били нужни, за да погледнеш най-после на нещата рационално? Как можеш да бъдеш така разумна в толкова много отношения и същевременно — сляпа в точно това?

— Тихо! — спрях ги и вдигнах ръце към главата си. — Тихо!

Салик се намръщи. И едва след това забеляза какво са направили войниците му на Разон.

Извика нещо на тагалог — а може би на някакъв друг филипински език. Може би трябваше да науча тях, вместо иврит.

Пазачите се отдръпнаха и Салик коленичи, за да обърне Разон по гръб.

Разон пъхна бързо здравата си ръка в сакото на Салик и грабна пистолета. Салик отскочи назад, а един от войниците изкрещя. Последва едно-единствено тихо „щрак“.

В стаята настъпи гробна тишина. Един от войниците бе извадил ръчен пистолет със заглушител и бе прострелял Разон с него в паниката си. Ученият се отпусна надолу — очите му продължаваха да се взират невиждащо, а пистолетът на Салик се изплъзна от пръстите му.

— О, клетият човечец — възкликна Калиани, приближи се и коленичи до него.

Изведнъж някой повали един от пазачите, застанали до вратата, като го хвана откъм гърба и го дръпна надолу.

Войниците се развикаха. Аз скочих от стола и се пресегнах към фотоапарата, но Салик успя да стовари ръка пръв отгоре му, а после се протегна с другата за пистолета на земята.

Изругах и отскочих към купчината сандъци, зад която се скрих. В стаята избухна стрелба и от един от сандъците се разхвърчаха трески.

— Моника е! — извика Айви и залегна зад бюрото. — Измъкнала се е и сега ги напада.

Събрах смелост да надникна тъкмо навреме, за да видя как един от хората на Абу Саяф се свлича улучен на земята, точно до трупа на Разон. Останалите стреляха по Моника, която се бе прикрила зад стълбището, което водеше надолу към помещението, в което се бяхме събудили.

— Дявол го взел! — възкликна Джей Си, клекнал до мен. — Успяла е да избяга сама. Май ще се видя принуден да започна да я харесвам!

Салик изкрещя нещо на тагалог. Не бе тръгнал да ме гони, но се бе прикрил зад войниците. Стискаше фотоапарата близо до тялото си. Към него се присъединиха двама нови телохранителя, които слязоха по стълбището от горе.

Предположих, че стрелбата ще привлече вниманието на минувачите скоро. Но не достатъчно скоро. Бяха притиснали Моника в ъгъла. Едва успявах да я видя как се крие зад стълбището и се опитва да намери начин да се измъкне и да стреля с оръжието, което бе откраднала от войника, когото бе повалила. Краката му стърчаха от рамката на вратата до нея.

— Хайде, кльощав — обади се Джей Си. — Това е твоят шанс. Трябва да се направи нещо. Ще я хванат, преди да дойде някой, който да ни помогне, и ще загубим фотоапарата. Време е за геройства.

— Но…

— Можеш да избягаш, Стивън — намеси се Тобиас. — Точно зад нас има стая, в която има прозорци. Не казвам, че трябва да го направиш. Просто ти представям всички възможности.

Калиани изхленчи тихо, свита на кълбо в ъгъла. Айви легна под масата и запуши уши с пръсти, без да спира да следи битката внимателно.

Моника се опита да се шмугне напред и да стреля, но куршумите направиха стената зад нея на решето и я принудиха да отстъпи обратно. Салик продължаваше да крещи нещо. Няколко от войниците започнаха да ме обстрелват и ме накараха да се върна зад прикритието на сандъците.

Срещу стената зад мен пукаха куршуми, а над главата ми валяха парченца мазилка. Вдишах дълбоко и издишах.

— Няма да успея, Джей Си.