Брандън Сандърсън - Легион

Тя въздъхна и се изправи на крака.

— Пропускате шанса си за величие, господин Лийдс.

— Мила моя — отговорих аз, като също станах, — както сигурно знаеш, аз вече съм бил велик… Но реших да разменя величието за посредственост и някаква доза здрав разум.

— Трябва да си поискате парите обратно — отговори тя. — Защото не съм забелязвала нито едно от двете у вас.

След това извади нещо от джоба си и го пусна на масата. Голям пощенски плик.

— А това е…? — попитах аз, протегнах ръка и го взех.

— Във фотоапарата имаше филм — каза тя. — Успяхме да възстановим само един образ.

Поколебах се, след което извадих снимката. Беше черно-бяла, като останалите. На нея се виждаше мъж с брада и роба, седнал — макар че не се виждаше на какво. Лицето му беше смайващо. Не заради чертите му, а защото гледаше право в обектива. Обектив, който ще се появи след две хиляди години.

— Според нас е от Триумфалното влизане в Йерусалим. Постройката на фона прилича много на Красивата порта. Трудно е да се каже със сигурност.

— Боже мой — прошепна Айви и пристъпи до мен.

Тези очи… Не можех да откъсна поглед от снимката. Тези очи .

— Ей, нали уж не трябваше да използваме името Господне напразно — обади се Джей Си.

— Не беше напразно — отговори Айви и положи благоговейно пръсти върху снимката. — Беше съвсем на място.

— За съжаление, това не означава нищо — заяви Моника. — Няма начин да докажем кой е. Дори ако можехме, това не би доказало нито правотата, нито неистинността на твърденията на християнството. Това се е случило, преди да бъде убит. От всички възможни моменти, които е можел да улови…

Тя поклати глава.

— Това не променя решението ми — отговорих аз и пъхнах снимката обратно в плика.

— Не съм и предполагала, че ще го промени — каза Моника. — Считай това за хонорар.

— Не успях да ви помогна с много.

— Нито пък ние на теб — заключи тя и тръгна да излиза. — Лека вечер, господин Лийдс.

Потърках плика с пръст, заслушан как Уилсън изпраща Моника до външната врата и накрая я затваря след нея. Оставих Айви и Джей Си да спорят за ругатните и споменаването на името Божие напразно и се отправих по коридора и нагоре по стълбите. Изкачих се по спираловидното стълбище, опрял ръка в парапета, докато не стигнах до последния етаж.

Кабинетът ми беше последната врата в дъното. Помещението беше осветено от една-единствена лампа на бюрото, а завесите бяха спуснати — навън и без това вече беше тъмно. Отидох до бюрото и седнах зад него. Тобиас седна до един от другите два стола до него.

Вдигнах последната книга, останала от огромната купчина на плота, и започнах да я прелиствам. Снимката на Сандра — онази, която беше направена на гарата, — висеше забодена на стената до мен.

— Досетили ли са се? — попита Тобиас.

— Не — отговорих. — А ти.

— Тайната изобщо не е била във фотоапарата, нали?

Усмихнах се и обърнах на нова страница.

— Претърсих джобовете му, след като го застреляха, и нещо ме поряза по пръстите. Парченца стъкло.

Тобиас се намръщи. След миг размисъл, обаче, лицето му се проясни.

— Строшени електрически крушки?

Кимнах.

— Не е бил фотоапаратът, а светкавицата . Когато Разон е правел снимки в църквата, я е използвал дори навън, на дневна светлина. Дори когато обектът е бил добре осветен, дори когато се е опитвал да заснеме нещо, което се е случило през деня — като появата на Христос пред гробницата, след като е възкръснал, например. Това е грешка, която един добър фотограф не би допуснал. А той е бил добър фотограф — ако се съди по снимките, които открихме в апартамента му. Имал е усет за светлината.

Обърнах страницата, след което се пресегнах, извадих нещо от джоба си и го сложих на масата — подвижна светкавица. Онази, която бях свалил от фотоапарата точно преди взрива.

— Не съм сигурен дали се дължи на нещо в самия ѝ механизъм, или на крушките, но знам, че е сменял крушките, когато е искал да направи фотоапарата неизползваем.

— Великолепно — оцени Тобиас.

— Ще видим — отговорих аз. — Тази светкавица не работи. Вече опитах. Не знам какъв е проблемът. Нали си спомняш как хората на Моника все пак успявали да използват фотоапаратите за известно време, преди те да спрат да работят? Е, много светкавици имат повече от една крушка — също като тази. Подозирам, че само една от крушките има нещо общо с темпоралните ефекти. А специалните крушки са изгаряли бързо — след около десет кадъра, предполагам.