Брандън Сандърсън - Легион

— Развържете го — каза Салик и посочи към мен.

Мъжете му се заловиха на работа.

— Лъже за нещо — обади се Айви.

— Да — присъедини се към нея Тобиас. — Мисля… Да. Всъщност не принадлежи към НОФМ. Вероятно просто се опитва да им припише случващото се. Стивън, НОФМ са силно против всяко действие, което би поставило живота на цивилни в опасност. Наистина забележителна организация, както личи, ако прочетеш повече за тях. Борци за свобода, но с много стриктен морален кодекс за това кого биха наранили и кого — не. Напоследък се обявиха за мирна отцепническа групировка.

— Това сигурно не им печели много точки в очите на всичките им последователи — отбелязах. — Има ли по-малки фракции, които да са се отделили от основната?

— Какво? — попита Салик.

— Нищо — казах, изправих се на крака и потрих кожата на китките си. — Благодаря. Много бих искал да видя устройството.

— Насам, моля — посочи той.

— Копеле! — извика след мен Моника.

— Без ругатни! — сви устни Айви.

Тя и останалите ми аспекти ме последваха и излязохме от стаята, а пазачите затвориха вратата и оставиха Моника сама вътре.

— Да… — каза Тобиас, който вървеше зад мъжете, които ме придружаваха по стълбите. — Стивън, мисля, че това са Абу Саяф. Предвожда ги мъж на име Кадафи Джанджалани. Отделиха се от НОФМ, защото не намираха възгледите ѝ за достатъчно радикални. Джанджалани почина наскоро и бъдещето на движението им е донякъде под съмнение, но целта му е била да създаде изцяло ислямска държава в техния район на страната. Смятал убийството на всеки, който му се противопоставел, за… изискан начин да постигне целите си.

— Май имаме победител — заяви Джей Си. — Добре, кльощав. Ето какво трябва да направиш. Ритни онзи зад теб, докато качва крак на следващото стъпало. Той ще падне върху онзи до него, а ти ще можеш да се разправиш със Салик. Завърти го, за да го използваш като щит пред евентуална стрелба отзад, вземи оръжието, което носи във вътрешния джоб на сакото си, и започни да стреляш през тялото му по онези там долу.

Айви изглеждаше така, сякаш ѝ е прилошало.

— Отвратително!

— Нали не смяташ, че ще ни пусне да си ходим? — попита я Джей Си.

— Абу Саяф — обади се Тобиас услужливо — са причина за множество убийства, бомбардировки и отвличания във Филипините. Освен това се отнасят много брутално с местното население — действат повече като престъпна групировка, отколкото като истински революционери.

— Значи… не, така ли? — попита Джей Си.

Стигнахме до приземния етаж и Салик ни отведе в една странична стаичка. В нея имаше още двама мъже — войници с гранати на коланите и бойни пушки в ръце.

На масата между тях бе оставена един средноформатен фотоапарат. Изглеждаше… обикновен.

— Трябва ми Разон — казах аз и седнах до масата. — Искам да му задам някои въпроси.

Салик изсумтя.

— Той няма да иска да говори с вас, господин Лийдс. Можете да ни имате доверие в това отношение.

— Значи не работи за тях, така ли? — попита Джей Си. — Обърках се.

— Все пак го доведете — казах аз и започнах внимателно да побутвам едно-друго по фотоапарата.

Работата беше там, че си нямах никаква представа какво правя. „Защо, ЗАЩО не доведох и Айвънс?“, блъсках си главата. Трябваше да се досетя, че за това пътуване ще ми трябва и механик.

Но ако доведях прекалено много аспекти — ако се опитах да държа твърде много от тях около себе си едновременно, — се случваха лоши неща. Но това вече нямаше значение. Айвънс беше на един континент разстояние.

— Идеи? Някой? — прошепнах под нос.

— Не гледай насам — отвърна Айви. — В половината случаи едва се оправям и с дистанционното.

— Срежи червената жичка — посъветва ме Джей Си. — Винаги е червената жичка.

Изгледах го безизразно, след което развинтих част от фотоапарата, за да си придам вид, че знам какво правя. Ръцете ми трепереха.

За щастие, Салик изпрати един от мъжете да изпълни молбата ми. След това впери в мен изпитателен поглед. Вероятно бе чел за случая с Лонгуей, в който бях успял да разглобя, поправя и сглобя наново една сложна компютърна система — и то навреме, за да предотвратя избухването на една бомба. Но това всъщност бе заслуга на Айвънс, с малко помощ от Чин — компютърния ни специалист.

Без тях бях напълно безполезен в тези неща. Направих всичко възможно да не ми личи, докато войникът не се върна с Разон. Познах го от снимките, които Моника ми бе показала. Но едва. Устната му беше пукната и кървеше, лявото му око бе подуто, и вървеше несигурно, с накуцване. Когато седна на ниското столче до мен, видях, че едната му ръка липсва. Окървавеното чуканче бе увито с подгизнал от кръв парцал.